Направо към съдържанието

Катерина Хапсали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катерина Хапсали
българска журналистка, поетеса и писателка
Катерина Хапсали на представянето на книгата си „Сливовиц“ в РИМ – Стара Загора, 22 април 2019 г.
Родена
Катерина Валериева Запрянова
23 ноември 1975 г. (48 г.)

Националност България
Учила вПърва английска езикова гимназия
Охайски уеслиански университет
Работилажурналист, PR, писател, сценарист
Литература
Период2000 -
Жанровероман, стихотворение, сценарий
Дебютни творби„Гръцко кафе“ (2015)
Награди„Перото“ (2015)
„Цветето на Хеликон“ (2016)
Семейство
БащаВалери Запрянов
МайкаСтела Запрянова
Братя/сестриХристо Запрянов
СъпругПолихронис Хапсалис (1974 – 2012)
ДецаАхилеас Хапсалис
Катерина Хапсали в Общомедия

Катерина Валериева Хапсали е българска журналистка, поетеса, PR и писателка.

Родена е в Пловдив на 23 ноември 1975 г. Дъщеря е на журналиста Валери Запрянов и учителката по математика Стела Запрянова. Учи в Първа английска езикова гимназия в София. Завършва икономика, маркетинг и испански език в Уеслианския университет в Охайо, САЩ през 1998 г., както и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2002 г.

От 2000 г. работи като журналист. Има медийна специализация от Испания, завършила е и докторантура по философия. Участва в различни медийни проекти, като предаването „Говори с нея“ в Дарик радио, рубриките „Детектор на лъжата“ и „Жени с история“ в списание „Тема“. Става първия главен редактор на списание „Harper’s Bazaar“ в България, главен редактор на списание „Его“ (2006-2008), на списание „Premium lifestyle“ (2015-2016) и на списание „DIVA" (2017-2018). Работила е като PR в Българската търговско-промишлена палата (2019-2020).

Омъжва се за гръцкия строителен бизнесмен Полихронис Хапсалис. Имат син – Ахилеас Хапсалис (р. 2011). Съпругът ѝ загива в автомобилна катастрофа през 2012 г.

Катерина Хапсали живее със семейството си в София.

Литературно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Първият ѝ роман „Гръцко кафе“ е издаден през 2015 г. Книгата е удостоена с наградата „Перото“ в категория „Проза“ на клуб книжарница „Перото“ към НДК[1] и наградата за бестселър „Цветето на Хеликон[2].

През 2017 г. е издаден поетичният ѝ сборник „През девет планини“, а през 2019 г. романът „Сливовиц“.

Съавтор е /заедно с Александър Перпелиев и Степан Поляков/ на сценария за документалния филм „Патриарха на градежа“ (2020) (реж. Степан Поляков) за живота и делото на карловеца Иван Грозев.[3][4]

Автор е на сборника с 10 разказа „Хора“ (2021).

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Гръцко кафе. изд. ИК „Колибри“, София (2015) с корица от Дима Дамянова и с редактор Таня Джокова.
  • Сливовиц. изд. ИК „Колибри“, София (2019) с корица Дамян Дамянов и с редактор Димитър Шумналиев.
  • „Хора“. изд. ИК „Колибри“, София (2021) – сборник[5] - с корица от Дамян Дамянов и с редактор Таня Джокова.
  • През девет планини: стихотворения. изд. ИК „Колибри“, София (2017) – с илюстрации от Дима Дамянова.