Катерина Хапсали
| Катерина Хапсали | |
| българска журналистка, поетеса и писателка | |
 Катерина Хапсали на представянето на книгата си „Сливовиц“ в РИМ – Стара Загора, 22 април 2019 г. | |
| Родена | Катерина Валериева Запрянова
23 ноември 1975 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Първа английска езикова гимназия Охайски уеслиански университет |
| Работила | журналист, PR, писател, сценарист |
| Литература | |
| Период | 2000 - |
| Жанрове | роман, стихотворение, сценарий |
| Дебютни творби | „Гръцко кафе“ (2015) |
| Награди | „Перото“ (2015) „Цветето на Хеликон“ (2016) |
| Семейство | |
| Баща | Валери Запрянов |
| Майка | Стела Запрянова |
| Братя/сестри | Христо Запрянов |
| Съпруг | Полихронис Хапсалис (1974 – 2012) |
| Деца | Ахилеас Хапсалис |
| Катерина Хапсали в Общомедия | |
Катерина Валериева Хапсали е българска журналистка, поетеса, PR и писателка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в Пловдив на 23 ноември 1975 г. Дъщеря е на журналиста Валери Запрянов и учителката по математика Стела Запрянова. Учи в Първа английска езикова гимназия в София. Завършва икономика, маркетинг и испански език в Уеслианския университет в Охайо, САЩ през 1998 г., както и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2002 г.
От 2000 г. работи като журналист. Има медийна специализация от Испания, завършила е и докторантура по философия. Участва в различни медийни проекти, като предаването „Говори с нея“ в Дарик радио, рубриките „Детектор на лъжата“ и „Жени с история“ в списание „Тема“. Става първия главен редактор на списание „Harper’s Bazaar“ в България, главен редактор на списание „Его“ (2006-2008), на списание „Premium lifestyle“ (2015-2016) и на списание „DIVA" (2017-2018). Работила е като PR в Българската търговско-промишлена палата (2019-2020).
Омъжва се за гръцкия строителен бизнесмен Полихронис Хапсалис. Имат син – Ахилеас Хапсалис (р. 2011). Съпругът ѝ загива в автомобилна катастрофа през 2012 г.
Катерина Хапсали живее със семейството си в София.
Литературно творчество
[редактиране | редактиране на кода]Първият ѝ роман „Гръцко кафе“ е издаден през 2015 г. Книгата е удостоена с наградата „Перото“ в категория „Проза“ на клуб книжарница „Перото“ към НДК[1] и наградата за бестселър „Цветето на Хеликон“[2].
През 2017 г. е издаден поетичният ѝ сборник „През девет планини“, а през 2019 г. романът „Сливовиц“.
Съавтор е /заедно с Александър Перпелиев и Степан Поляков/ на сценария за документалния филм „Патриарха на градежа“ (2020) (реж. Степан Поляков) за живота и делото на карловеца Иван Грозев.[3][4]
Автор е на сборника с 10 разказа „Хора“ (2021).
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцко кафе. изд. ИК „Колибри“, София (2015) с корица от Дима Дамянова и с редактор Таня Джокова.
- Сливовиц. изд. ИК „Колибри“, София (2019) с корица Дамян Дамянов и с редактор Димитър Шумналиев.
Сценарии
[редактиране | редактиране на кода]Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- „Хора“. изд. ИК „Колибри“, София (2021) – сборник[5] - с корица от Дамян Дамянов и с редактор Таня Джокова.
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- През девет планини: стихотворения. изд. ИК „Колибри“, София (2017) – с илюстрации от Дима Дамянова.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Първите награди „Перото“ бяха връчени“ Архив на оригинала от 2020-11-13 в Wayback Machine., „Всичко за книгите“, 9 ноември 2015.
- ↑ „Катерина Хапсали с „Цветето на Хеликон“, „Площад Славейков“, 11 април 2016.
- ↑ „Патриарха на градежа“ Архив на оригинала от 2020-09-20 в Wayback Machine., Дом на киното.
- ↑ Показват „Патриарха на градежа“ първо в Бургас, интервю с Гергана Стоянова, БНР, 26 август 2020.
- ↑ Катерина Хапсали: Сборникът „Хора“ е пълен с лични „възкресения“, btvnovinite.bg, 2 май 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография и библиография в „Goodreads“
- „Катерина Хапсали: Време е за нас, хората на моята възраст, да започнем да съзидаваме“, интервю на Галина Спасова, „Животът днес“, 14 декември 2016
- Катерина Хапсали: Аз съм своят най-голям критик, интервю на Валентина Мизийска, „BgStoryteller“, 14 април 2019
|
