Катедра по плакат и визуална комуникация

„Плакат и визуална комуникация“ е катедра и специалност със 70-годишна история в Художествената академия в София^[1].

История

През 1947 година със Закона за висшето образование, Академията се преструктурира и в един от новосъздадените отдели – за графични изкуства, се обособява ателие по „Плакат“. Последователно през годините там преподават художниците Борис Иванов, Никола Мирчев, Георги Атанасов, Преслав Кършовски и за кратко Любен Зидаров.

През 1956 година чрез конкурс за „доцент по плакат“ в обособената вече специалност, идва Александър Поплилов. Известният художник определя облика и приоритетите на специалността и я назовава „Приложна графика“, като с това разширява диапазона на обучението и същевременно го отдалечава от политическия намордник. Той е и ректор на Академията през периода 1962 – 1966 година. По късно в специалността започват работа и по-младите му колеги Димитър Серезлиев и Иван Газдов. Днес проф. д-р Иван Газдов е доайен на специалността. Автор на множество книги за образованието по плакат.

Други основни преподаватели през годините са: по плакат – Петър Петров, проф. Людмил Чехларов и проф. Димитър Тасев; по шрифт – проф. д-р Васил Йончев, проф. Димитър Трендафилов; по цветен етюд (живопис) – проф. Симеон Халачев, проф. Бойчо Григоров и проф. Пламен Вълчев.

Обучение

Обучението на студенти е възможно само в редовна форма, което е продиктувано от спецификата на изучаваните предмети, изискващи индивидуална работа в ателиетата.

Следването обхваща 2 образователно-квалификационни степени (ОКС) на обучение: бакалавър, магистър и образователна и научна степен доктор. Във всяка от 3-те степени са поставени определени изисквания към професионално-творческите качества на студентите и докторантите. В специалността има 3 магистърски програми – „Визуална комуникация“, „Плакат“ и „Калиграфия“.

Значение

Съвременното значение на специалността „Изящни изкуства – плакат и визуална комуникация“ се определя от ролята ѝ в разностранните прояви на изобразителното изкуство в социалното пространство. Изкуството на графичния дизайн е най-динамичното и най-пряко свързаното с директното потребление в обществената практика. То е повсеместно и има тотално визуално присъствие, като ни обкръжава в нашето всекидневие. Това прави специалността особено нужна, не само за нейните преки ползватели (всички потребяващи информационно-рекламни и визуално-комуникативни произведения), а и с подготовката на автори-творци, въздействащи чрез многообразните проявления на специалността и като своеобразни социални и естетически корективи.

Източници

↑ Плакат и визуална комуникация // Посетен на 21 януари 2018 г.

Външни препратки

[1] Плакат и визуална комуникация // Посетен на 21 януари 2018 г.

[1]