Направо към съдържанието

Карстен Йенсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карстен Йенсен
Carsten Jensen
Карстен Йенсен, 2010 г.
Карстен Йенсен, 2010 г.
Роден24 юли 1952 г. (71 г.)
Професияписател, журналист
Националност Дания
Активен период1975 -
Жанрдрама, пътепис, приключенски роман, документалистика
Известни творби„Ние, удавниците“
СъпругаЛиз Дженсън
Деца1
Уебсайт
Карстен Йенсен в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Карстен Йенсен (на английски: Carsten Jensen) е датски журналист и писател на произведения в жанра публицистика, пътеписи, приключенски роман и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Карстен Йенсен е роден на 24 юли 1952 г. в Марстал, остров Ерьо, Дания.[2] Баща му е моряк от старата школа, капитан на малък товарен кораб, който му дава първите уроци по мореплаване. Получава магистърска степен по литературознание през 1981 г. от Копенхагенския университет с дипломна работа за писателя Ханс Кърк.[3] След дипломирането си работи като журналист и става известен колумнист във вестник „Политикен“, където също пише социално критични есета, статии и доклади.[2] Също така сътрудничи на `Dagbladet Information`, `Aktuelt`, `Ekstra Bladet` и `Morgenavisen Jyllands-Posten`.[4] В периода 1985 – 1990 г. е редактор на списание `Fredag`.[3] През 2001 г. става помощник-професор по културен анализ във Факултета по хуманитарни науки в Университета на Южна Дания, а в периода 2000 – 2003 г. е член на Културния съвет.

Карстен Йенсен е публикувал редица романи, критични есета, статии и пътеписи. Първата му книга „Продажби, класа и смърт“ (Salg, klasse og død) е издадена през 1975 г. и е анализ на „Смъртта на търговския пътник“ на Артър Милър. Следват сборници с негови остри културно критични статии, изразяващи неговите постоянни притеснения са свързани с материалистичните западни ценности и как съвременният живот е разрушил връзките между хората.[3]

През 1988 г. е издаден романът му „Вечерята на канибалите“ (Cannibalerne nadver), който изобразява сатирично нарцистичната култура от 1980-те години с мъжкия разказвач в ролята на еротичен изследовател, а в романът му „Земя в устата“ (Jorden i munden) от 1991 г. разказвачът иска и търси да разбере себе си чрез пътуване, което си спомня, което става основен мотив в по-късното му творчество.[2][3][4]

В пътеписа „Видях началото на света“ (Jeg har set verden begynde) от 1996 г. за пътуването си през Русия, Китай, Камбоджа и Виетнам прави културно критично размишление върху падането на комунизма и срещане на човешкото същество в чуждата култура. Книгата получава наградата „Златен лавър“.[2][5] В пътеписа си „Чух падаща звезда“ (Jeg har hørt et stjerneskud) от 1997 г. завършва пътуването си в Южна Америка.[4] Двата пътеписа стават класика. Репортажите от обширната му пътешественическа дейност са продължени в „Забравените хора – пътешествие в граничните райони на Бирма“ (Det glemte folk – en rejse i Burmas grænseland) от 2004 г. описващ борбата на народа карени в Бирма.[2][3]

През 2006 г. е издаден романът му „Ние, удавниците“. Романът е епос за четири поколения в живота на моряци през 19 век. През 1848 г. пъстър екипаж от датски моряци отплава от малкия островен град Марстал, за да се бие с германците. Не всички от тях се връщат – а тези, които се връщат, никога няма да бъдат същите. Сред тях е смелчагата Лауридс Мадсън, който отново излиза в открито море и изчезва. Щом пораства синът му Албърт тръгва да го търси в пътешествие, което ще го отведе от скалите на Нюфаундленд до тучните плантации на Самоа, от най-суровите барове в Тасмания до замръзналите брегове на Северна Русия. Историята е развита в период от 100 години и две световни войни. Романът става бестселър издаден в над 20 страни по света и получава наградата за литература на Датската банка, най-престижната литературна награда на Дания.[1][2]

В романът му „Първия камък“ (Den første sten) от 2015 г. действието се развива в разкъсвания от война Афганистан и е история за това какво причинява войната на хората, които живеят близо един до друг в постоянна опасност, за приятелства, предателства и бедствия. Романът получава одобрението на критиката и наградата на читателите.[5] Заедно с норвежкият документалист Андерс Хамер издават през 2016 г. книгата „Войната, която никога не свършва. Репортажи от Афганистан“ (Krigen der aldrig ender. Reportager fra Afghanistan), актуален и многостранен портрет на Афганистан.[2]

Писателят е удостоен с наградата „Улоф Палме“ през 2010 г., заради това, че „с думи и действия се бори на страната на слабите и в родината си, и по цял свят“[5], и получава датската литературна награда „Сьорен Гюлендал“ през 2012 г.[6]

Карстен Йенсен живее със семейството си в Копенхаген.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Kannibalernes nadver (1988)[2][3]
  • Jorden i munden (1991)
  • Vi, de druknede (2006) – награда на Датската банка
    Ние, удавниците, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2016), прев. Мария Змийчарова
  • Sidste rejse (2007)
  • Den første sten (2015)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Salg, klasse og død (1975)[2][3]
  • Sjælen sidder i øjet (1985) – сборник статии[4]
  • På en mørkeræd klode (1986) – сборник статии
  • Souveniers fra 80'erne (1988) – сборник статии
  • Af en astmatisk kritikers bekendelser (1992) – есета
  • Forsømmelsernes bog (1993) – есета
  • Jeg har set verden begynde (1996) – награда „Златен лавър“ на книжарите за пътепис
  • Jeg har hørt et stjerneskud (1997) – пътепис
  • År to & tre (1999) – есета
  • Oprøret mod tyngdeloven (2001) – есета
  • Jorden rundt (2003)
  • Livet i Camp Eden (2004) – есета
  • Det glemte folk – en rejse i Burmas grænseland (2004) – пътепис
  • Vi sejlede bare – virkeligheden bag Vi, de druknede (2009) – за източниците на романа „Ние, удавниците“
  • Ud – opdagelsesrejser 1978 – 2010 (2010) – сборник репортажи от пътувания в периода 1977 – 2009 г.
  • Horisonter (2011)
  • Krigen der aldrig ender. Reportager fra Afghanistan. (2016) – с Андерс Хамър
  • Kældermennesker (2018)
  • Mod stjernerne (2018)
  • Hovedspringere (2019)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carsten Jensen (forfatter) в Уикипедия на датски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​