Кармен Миранда
| Кармен Миранда Maria do Carmo Miranda da Cunha | |
 Миранда през 1943 г. | |
| Родена |
9 февруари 1909 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Рио де Жанейро, Бразилия |
| Националност |  Бразилия |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | A Pequena Notável, Brazilian Bombshell, Carmen Miranda |
| Стил | Самба,[1][2] традиционна поп музика[2] |
| Инструменти | вокал |
| Глас | мецосопран, контраалт |
| Активност | 1928 – 1955 |
| Лейбъл | „Ар Си Ей Рекърдс“ |
| Подпис |  |
| Уебсайт | carmenmiranda.com.br |
| Кармен Миранда в Общомедия | |
Кармен Миранда (на английски: Carmen Miranda; родена Мария до Кармо Миранда да Куня, на португалски: Maria do Carmo Miranda da Cunha) е бразилска самба певица, танцьорка, актриса и филмова звезда от португалски произход.
Тя е популярна от 1930-те до 1950-те години, носейки прякора „Бразилската бомба“ („The Brazilian Bombshell“).[3] Особено характерна за нея е шапката от плодове, която носи в американските си филми. Като млада тя е дизайнер на шапки в бутик, преди да запише първите си песни с композитора Жозуе де Барос през 1929 г. Песента ѝ от 1930 г. „Taí (Pra Você Gostar de Mim)“, написана от Жоуберт де Карвальо, я изстрелва сред самба звездите в Бразилия.
През 1930-те години Миранда пее по бразилското радио и прави представления в пет бразилски музикални филма.[4] „Hello, Hello Brazil!“ и „Hello, Hello, Carnival!“ олицетворяват духа на тези ранни филми на Миранда. През 1939 г. продуцентът от Бродуей Лий Шубърт предлага на Миранда договор за осем седмици, според който тя ще участва в ревюто „The Streets of Paris“, след като я вижда в Касино да Урка в Рио де Жанейро.[5] На следващата година тя прави дебюта си в Холивуд, играейки в „Down Argentine Way“ с Дон Амичи и Бети Грейбъл, където екзотичното ѝ облекло и лузофонски акцент я правят лесно разпознаваема звезда.[6] Същата година е избрана за третата най-популярна личност в САЩ, а тя и групата ѝ, Бандо да Луа, са поканени да пеят и танцуват за президента Франклин Рузвелт.[7] През 1943 г. Миранда участва в „The Gang's All Here“ на Бъзби Бъркли, който става известен с музикалните си представления, включващи шапки от плодове. Към 1945 г. тя вече е най-високо платената жена в САЩ.[8]
Между 1940 и 1953 г. Миранда заснема 15 холивудски филма. Въпреки че е приветствана като талантлива изпълнителка, популярността ѝ намалява към края на Втората световна война. Миранда започва да не харесва стереотипния бразилски образ, който си е създавала, и се опитва да се освободи от него, но с ограничен успех. Тя се фокусира върху представленията в нощни клубове и телевизионни вариетета. Въпреки стереотипа си, представленията на Миранда популяризират бразилската музика и повишават обществената осведоменост относно латиноамериканската култура.[9] През 1941 г. тя става първата латиноамериканска звезда, която е поканена да остави отпечатъци на дланите и стъпалата си в двора на Китайския театър на Грауман. Тя е и първата южноамериканска личност, удостоена със звезда на Холивудската алея на славата.[10]
Миранда е дискретна и се знае малко за личния ѝ живот. През последните си години, освен че е пие и пуши много, тя започва да взема амфетамини и барбитурати. Умира на 46 години от сърдечен удар. Погребана е в Рио де Жанейро.
Миранда се счита за един от предшествениците на бразилското културно движение тропикалия от 1960-те години.[11] В Рио де Жанейро е построен музей в нейна чест,[12] а през 1995 г. става обект на документалния филм „Carmen Miranda: Bananas is My Business“.[13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.si.edu
- ↑ а б www.allmusic.com
- ↑ Rohter, Larry. The Real Carmen Miranda Under the Crown of Fruit // The New York Times. 13 December 2001. Посетен на 3 January 2014.
- ↑ Gloria Helena Rey. Brazil remembers its fruit-topped lady // Evening Independent. 1 March 1985. Посетен на 11 April 2014.
- ↑ Amanda J Ellis. Captivating a country with her curves: Examining the importance of Carmen Miranda's iconography in creating national identities.[неработеща препратка]
- ↑ Bloom, Stephen G. After 30 years, Carmen Miranda still a bombshell // Edmonton Journal. 24 August 1984. с. B5. Посетен на 21 November 2012.
- ↑ Woodene Merriman. On Trail Of Miranda Museum // Pittsburgh Post-Gazette. 30 May 1988. Посетен на 15 April 2014.
- ↑ 14 April 2014. Movie Stars And Detroit Auto Men Get Highest Pay // Tampa Bay Times. 17 June 1946.
- ↑ Biography – Carmen Miranda // Jason Ankeny. с. AllMusic.
- ↑ DK Eyewitness Travel Guide: Brazil. 9 June 2014.
- ↑ Carmen Miranda – Tropicália // Ana de Oliveira. с. tropicalia.com.br. Посетен на 13 January 2014.
- ↑ David Beard. Museum Shows Off The Fruits Of Carmen Miranda // Chicago Tribune. 29 January 1986. Архивиран от оригинала на 2014-03-15. Посетен на 15 March 2014.
- ↑ Thomas, Kevin. TV Reviews: 'Carmen Miranda' Looks Behind Image // The Los Angeles Times. 7 October 1995. Посетен на 15 March 2014.
|
