Карл Лудвиг фон Геминген
| Карл Лудвиг фон Геминген | |
| германски благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 5 декември 1752 г.
|
| Герб | |
 Гербът на фон Геминген | |
| Семейство | |
| Баща | Уриел фон Геминген (1644 – 1707) |
Карл Лудвиг фон Геминген (на немски: Karl Ludwig von Gemmingen; * 5 август 1700 в Хохберг; † 5 декември 1752 в Хохберг) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген, господар в Хохберг на река Некар (днес част от Ремзек ам Некар) в Баден-Вюртемберг и вюртембергски легация-съвветник.
Той е син на Уриел фон Геминген (1644 – 1707), господар в Хохберг и Рапенау (днес в Бад Рапенау), и съпругата му Урсула Естер Нотхафтин фон Хохберг († 1734). Брат е на Ханс Адам (1689 – 1739), вюртембергски таен съветник и камера-президент, и Уриел (1707 – 1738), вюртембергски хауптман. Карл Лудвиг наследява баща си.
Карл Лудвиг фон Геминген отива през 1717 г. в пансион в Женева, остава там година и половина и 1719 г. през Савоя отива в Гренобъл. Той пътува във Франция и около година е в академията в Париж, докато го извикват обратно в родината. По пътя той е три седмици в двора на херцога на Лотарингия в Нанси, с когото има почти всеки ден контакт. След това той отива в Хале и Хановер. През 1725 г. той става „камер-юнкер“ при вюртембергския херцог Еберхард Лудвиг и след това при херцог Карл Александер. До смъртта на майка му 1734 г. той е таен легация-съветник. След това се занимава с управлението на имотите си. Той раздава библии на поданиците си. През 1747 г. Карл Лудвиг фон Геминген се жени с Мария Шарлота Ернестина Шенк фон Шмидбург, с която има три деца. Той се разболява от стомах и умира през 1752 г. в Хохберг.[1]) Той е погребан в Хохберг до майка си.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Карл Лудвиг се жени с Мария Шарлота Ернестина Шенк фон Шмидбург (1724 – 1794). Те имат три деца:
- Мария София Ернестина Луиза († 1748)
- Мария Шарлота Естер Ернестина (1749 – 1793)
- Карл Ернст Кристиан (1750 – 1752)
Вдовицата му се омежва втори път 1761 г. с Ханс Вайпрехт фон Геминген (1723 – 1781) от Френкиш-Крумбах. След неговата смърт тя продава господството Хохберг и купува Леренщайнсфелд, предишна собственост на фамилията Шмидберг.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 265 – 266.
- Maria Heitland: Steine reden – Steine klagen. Die wechselhafte Geschichte der Ursula Esther von Nothaft und ihres Sohnes Karl Ludwig. In: Hie gut Württemberg. Menschen, Geschichte und Landschaft unserer Heimat. 51. Jg., Ludwigsburg 2000, S. 30 – 32.
- Emil Künzel: Die Freiherren von Gemmingen(-Hornberg) in Bad Rappenau, in: Bad Rappenauer Heimatbote 8, 1996, S. 8.
- Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Michael Stolberg: Die Geschichte der Palliativmedizin. Medizinische Sterbebegleitung von 1500 bis heute. Mabuse, Frankfurt am Main 2011, ISBN 978-3-940529-79-4, S. 25.