Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген

Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген
германски благородник, фрайхер
Роден	16 септември 1797 г. Щутгарт, Вюртемберг
Починал	11 февруари 1882 г.
Герб
Гербът на фон Геминген
Семейство
Баща	Карл Филип фон Геминген

Дворецът Бонфелд Обершлос (в Бад Рапенау)

Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген (на немски: Freiherr Karl Reinhard von Gemmingen-Guttenberg; * 16 септември 1797 в Щутгарт; † 11 февруари 1882 в Бонфелд, част от Бад Рапенау) е фрайхер, благородник от фамилията на фрайхерен фон Геминген-Гутенберг, „главен йегер-майстер“ в Саксония-Майнинген и господар в дворец Обершлос в Бонфелд (част от Бад Рапенау).

Той е големият син на Карл Филип фон Геминген (1771 – 1831) и първата му съпруга фрайин София Августа Луиза Йохана фон Дегенфелд (1767 – 1802), вдовица на Карл фон Сайнт-Андрé (1747 – 1790), дъщеря на Кристоф Еберхард Фридрих фон Дегенфелд (1737 – 1792) и София Луиза Салома фон Щайн цум Рехтенщайн (1740 – 1811). Баща му се жени втори път на 12 юни 1803 г. в Нойхауз за нейната сестра фрайин Еберхардина Хенриета Кристиана фон Дегенфелд (1777 – 1847). Полубрат е на Едуард Фридрих Лудвиг (1807 – 1846).

След ранната смърт на майка му Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген расте първо в свещеническата къща в Гюглинген, от десет годишна възраст е възпитаван в институт в Страсбург. Като паж в двора на крал Фридрих I фон Вюртемберг той влиза за кратко във вюртембергски ловен/йегер-регимент. След това той следва в Хайделберг. По време на следването той се запознава с по-късния херцог Бернхард II фон Саксония-Майнинген и започва служба при него. Те имат цял живот приятелство. Той посещава първо като практикант „Лесовъдската академия“, става лесничей-майстер в Майнинген и се издига на ланд-главен ловджийски майстер с титлата истински таен съветник и предикат ексцеленц. Той се грижи много за лесовъдството в Саксиния-Майниннген и често придружава херцога в пътуванията му във Франция и Англия.

Карл Вайпрехт Райнхард поема управлението в Бонфелд след смъртта на брат му Едуард 1846 г. Заради революцията в Баден той напуска службата си и отива 1849 г. в Бонфелд. През 1852 г. той се мести с фамилията си в Карлсруе, където синовете му могат да завършат убученеието си. По-късно той си пише със синовете си за науките във форма на доклади. Той пише също стихотворения. През 1865 г. той се оттегля в Бонфелд. Запазеният му гробът, и на втората му съпруга, се намира в гробището на Бонфелд. Синовете му нямат мъжки наследници.

Фамилия

Портрет на първата му съпруга Емма фон Утенхофен († 1846)

Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген се жени 1824 г. за Емма фон Утенхофен (1804 – 1846). След девет години бездетни, те имат седем деца:

• Райнхард Карл Траугот (1833 – 1835)
• Бернхард (1837 – 1871), съдия в Лар
• Ото (1838 – 1892), фелдмаршал-лейтенант и адютант на Франц Йозеф I
• София Емма Августа (* 23 февруари 1839, Майнинген; † 7 март 1907, Хайделберг), омъжена на 24 юни 1860 г. в Бонфелд за фрайхер Карл фон Ракниц цу Хайнсхайм (* 29 юни 1827, Цигелхаузен; † 8 април 1905, Хайделберг)
• Дитрих (1840 – 1881), хауптман в Щутгарт, женен за Йохана фон Кидерлен-Вехтер (1854 – 1943)
• Вилхелм Август (1843 – 1887, майор в Щутгарт, женен за фрайин Хилдегард фон Холтц (1855 – 1932)
• Фани Паулина (1845 – 1924), омъжена за граф Едцард цу Инхаузен и Книпхаузен (1835 – 1887)

Гробният камък в Бонфелд за Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген и втората му съпруга Хиполита фон Геминген

Карл Вайпрехт Райнхард фон Геминген се жени втори път 1847 г. за Хиполита фон Цепелин (1831 – 1882). Те имат един син:

• Хиполит (* 29 април 1856; † 1924), вюртембергски генерал-майор, женен на 22 октомври 1881 г. за Йозефа Тайксеира де Васконцелос (1857 – 1943)

• 
  Дитрих
• 
  Вилхелм Август
• 
  Хиполит

Литература

• Rudolf Petzold: Bonfeld und die Freiherren von Gemmingen-Guttenberg (1476 – 1806). In: Heimatbuch Bonfeld, Stadt Bad Rappenau 2000
• Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherrn von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 124 – 126.
• Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
• Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1963A 314