Карл Бонхьофер
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Карл Бонхьофер Karl Ludwig Bonhoeffer | |
| германски психиатър и невролог | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 декември 1948 г.
Берлин, Германия |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Тюбингенски университет Мюнхенски университет |
| Медицина | |
| Област | Психиатрия, неврология |
| Учил при | Карл Вернике |
| Видни студенти | Кейт Фрийдлендър Анхел Гарма |
| Семейство | |
| Деца | Дитрих Бонхьофер Клаус Бонхьофер |
| Други роднини | Ханс фон Донани (зет) |
| Карл Бонхьофер в Общомедия | |
Карл Лудвиг Бонхьофер (на немски: Karl Ludwig Bonhoeffer) е немски невролог и психиатър, ученик на Карл Вернике.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 март 1868 година в Нересхайм, Германия. Учи в Тюбинген и Берлин. В периода 1912 – 1938 година е директор на клиника по психиатрия и неврология в болницата Шарите. Негови сътрудници там са Ханс Кройцфелд, Франц Крамер, Ервин Щраус, Артур Кронфелд, Лотар Калиновски и Юрг Зут. При него са учили Кейт Фрийдлендър и Анхел Гарма.
Негови синове са Дитрих Бонхьофер и Клаус Бонхьофер. В негова чест е наречена психиатричната болница „Карл Бонхьофер“ в Берлин-Рейникендорф.
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- Ein Beitrag zur Kenntnis der grosstädtischen Bettel- und Vagabundentums. Berlin 1900.
- Die akuten Geisteskrankheiten der Gewohnheitstrinker. Jena 1901.
- Die symptomatischen Psychosen im Gefolge von akuten Infektionen und inneren Erkrankungen. Deuticke, Leipzig, Wien 1910.
- Die Psychosen im Gefolge von akuten Infektionen, Allgemeinerkrankungen und inneren Erkrankerungen. In: Handbuch der Psychiatrie. Spezieller Teil. 3:1. Deuticke, Leipzig, Wien 1912, S. 1 – 120.
- Die exogenen Reaktionstypen. Archiv für Psychiatrie und Nervenkrankheiten 58, Berlin 1917, S. 50 – 70.
- mit P. Jossmann (Hrsg.): Ergebnisse der Reiztherapie bei progressiver Paralyse. 1932.
- mit K. Albrecht u. a. (Hrsg.): Die psychiatrischen Aufgaben bei der Ausführung des Gesetzes zur Verhütung erbkranken Nachwuchses. Mit einem Anhang Die Technik der Unfruchtbarmachung. Klinische Vorträge im erbbiologischen Kurs. Karger, Berlin 1934.
- (Hrsg.): Die Erbkrankheiten. Klinische Vorträge im 2. erbbiologischen Kurs. 1936.
- Die zentralen Bewegungsstörungen. Die akuten und chronischen choreatischen Erkrankungen und die Myoklonien. In: S. A. Kinnier-Wilson: Die zentralen Bewegungsstörungen. 1936.
