Карлос От
| Карлос От Carlos Ott | |
| уругвайски архитект | |
 27 януари 2019 г. | |
| Роден |
16 октомври 1946 г.
|
|---|---|
| Националност |  Уругвай |
| Архитектура | |
| Известни творби | Операта на Бастилията |
| Карлос От в Общомедия | |
Карлос От (на испански: Carlos Ott) е уругвайски архитект.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в столицата Монтевидео на 16 октомври 1946 г. Баща му е архитект[4] и той от малък мечтае също да стане архитект[5]. Завършва гимназия с обучение на френски език[5], а след това и Факултета по архитектура на Републиканския университет в Монтевидео през 1971 г. и заминава за САЩ, за да продължи образованието си със спечелена стипендия.
Установява се в Торонто през 1975 г., получава канадско гражданство.[2] Автор е на множество забележителни проекти из целия свят.
Става световноизвестен, когато печели конкурса за построяване на Операта на Бастилията в Париж през 1983 г. Сградата е открита на 14 юли 1989 г. за 200-годишнината от Френската революция и предизвиква фурор с модерната си визия.[6]
Сред другите известни проекти на Карлос От са небостъргачът „Антел“ в Монтевидео (2002)[7], Националната банка на Дубай (1997), Международното летище Ушуая, Аржентина (1995)[8].
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
„Симко плейс“, Торонто, Канада -
„Torre de las Telecomunicaciones“, Монтевидео, Уругвай -
„Операта на Бастилията“, Париж, Франция -
„Операта на Бастилията“, Париж, Франция (интериор) -
„Torre De Antel“, Монтевидео, Уругвай -
„Torre De Antel“, Монтевидео, Уругвай -
Международно летище Ушуая, Аржентина
.jpg)
.jpg)
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1971: Master in Architecture and Urban Design
- 1986: Arts et Lettres, Франция
- 1988: Рицар на Ордена на Почетния легион, Франция
- 1990: Medalla de Oro, Университет на Уругвай
- 1997: Distinguished Alumni Award, Вашингтон, САЩ
- 1997: отличие „Vitruvio“, Музей за изящни изкуства, Буенос Айрес, Аржентина
- 2013: Почет доктор на Universidad Argentina de la Empresa[9]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Gérard Charlet, L'Opéra Bastille, Paris, Electa, 1990.
- Marie Delarue, Un Pharaon Républicain, Paris, Jacques Trancher, 1999.
- François Stasse, La véritable histoire de la Grande Bibliothèque, Paris, Seuil, 2002.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Janssen, Brigid. A Monument to Music // Maclean's. May 15, 1989. Архивиран от оригинала на 2023-01-08. Посетен на January 7, 2023.
- ↑ а б Strong, Joanne. The Informal Carlos Ott // The Globe and Mail. September 3, 1983. с. E16.
- ↑ Carlos Ott (in Spanish) Архив на оригинала от декември 8, 2008 в Wayback Machine.
- ↑ Manio, Donna Patricia. Built to Last // issuu.com. April 30, 2012. Посетен на January 7, 2023.
- ↑ а б Steed, Judy. To design a dream // The Globe and Mail, October 13, 1984. с. L5.
- ↑ Building the Bastille: The Improbable Story of the Paris Opera
- ↑ Telecommunications Tower Complex ANTEL // 22 June 2021. Посетен на January 20, 2023.
- ↑ Malvinas Argentinas International Airport 1st and 2nd Phase – Ushuaia // 22 June 2021. Посетен на January 20, 2023.
- ↑ La UADE distinguió al arquitecto Carlos Ott, diseñador del Aeropuerto de Ushuaia, como Doctor Honoris Causa // May 8, 2013. Посетен на January 13, 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Biography of Carlos Ott // carlosott.com. Архивиран от оригинала на 2007-07-20. Посетен на 2024-09-03.
- Photos of his work at his Flickr Profile // Flickr.
|
