Направо към съдържанието

Карен Шахназаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карен Шахназаров
Карен Шахназаров
съветски кино режисьор и сценарист
Роден
8 юли 1952 г. (72 г.)

Учил вНационален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
ПартияКПСС
Наградизаслужил деятел на искуствата на Руската Федерация
Народен артист на Русия
Ника
Орден за изкуство и литература
Режисура
Активностот 1979 г.

Уебсайт
Карен Шахназаров в Общомедия

Карен Георгиевич Шахназаров (роден на 8 юли 1952 г., Краснодар, СССР) е съветски и руски филмов режисьор, сценарист, филмов продуцент, общественик; Народен артист на Руската федерация (2002), лауреат на три държавни награди на Руската федерация (2003, 2013, 2022),[1] Държавната награда на РСФСР на името на братя Василиеви (1988) и наградата на Ленинския комсомол (1986).

От 20 април 1998 г. – генерален директор и председател на борда на филмовия концерн „Мосфилм“.

Участник в предаването „Вечер с Владимир Соловьов“ на телевизионния канал „Русия 1“.

Роден на 8 юли 1952 г. в Краснодар. Баща – Георги Шахназаров (1924 – 2001), политолог, съветник на президента на СССР Михаил Горбачов (1991); майка – Анна Григориевна Шахназарова, родена Шашкина (29 декември 1928 – 21 март 2022), възпитаник на катедрата по театрални изследвания на ГИТИС.[2] Карен Шахназаров произхожда от аристократичния арменски род на принцовете Мелик-Шахназарян, управлявал през Средновековието арменската провинция Варанда в Нагорни Карабах.[3][4]

Карен Шахназаров учи в московското училище № 4. През 1975 г. завършва режисьорския отдел на ВГИК (работилница на Игор Таланкин). Шахназаров работи като асистент на същия режисьор на снимачната площадка на филма „Избор на мишена“. От юни до октомври 1975 г. – директор на „Мосфилм“.[2] Дипломната му работа е късометражният филм „Стъпка по-широко, маестро!“ (1975), базиран на едноименния разказ на Василий Шукшин.

От октомври 1975 г. до ноември 1976 г. служи в редовете на Съветската армия. След приключване на службата се връща във филмовото студио.[2] Член на КПСС от 1985 г.

Неговият пълнометражен дебют е филмът The Kind Ones (1979).[2] През 1980 г. по сценарий на Шахназаров е поставена лиричната комедия „Дами канят господа“. Също така през 80-те години той заснема редица истории за филмовото списание „Фитил“.

Карен Шахназаров става широко известен като режисьор и сценарист благодарение на музикалния филм „Ние сме от джаза“, издаден през 1983 г. на екраните на СССР. Този филм, обявен за най-добрия музикален филм на годината от анкета на читателите на списанието „Съветски екран“, също така е удостоен с няколко международни награди.

Филмите, заснети в началото на Перестройката, стават успешни: „Зимна вечер в Гагра“ (1985), „Куриер“ (1986) и други.[2]

През 1994 – 1995 г. той е водещ на поредица от телевизионни програми „XX век в кадър и зад кулисите“ на телевизионния канал РТР.[2]

От 20 април 1998 г. – генерален директор, председател на борда на филмовия концерн „Мосфилм“.[2]

Шахназаров смята, че в съвременното руско кино липсва самоидентификация и обща идея, както в съветското кино, а също така липсват личности. Той отбелязва, че сега можете да преброите на пръстите си броя на наистина талантливите режисьори. Освен това сега е много по-трудно да се получи кинематографично образование, тъй като хора, които вече са завършили университет, често ходят на кино. Съответно, ако човек няма средства, той просто не може да получи филмово образование.[5]

Член е на Руската академия за филмово изкуство[6] и Националната академия за киноизкуство и наука на Русия.[2][7]

Обществени възгледи

[редактиране | редактиране на кода]

Още в първия ден той публично подкрепя нахлуването на Русия в Украйна.[8]

През 2024 г. става довереник на руския кандидат-президент Владимир Путин.[9]

  1. День России 12 июня отмечается по всей стране // Архивиран от оригинала на 29 юли 2013. Посетен на 11 октомври 2024.
  2. а б в г д е ж з Прокофьев, Вячеслав. Шахназаров, Карен Георгиевич // tass.ru. Посетен на 11 октомври 2024.
  3. Мелик-Шахназарян, А. Варанда – сердце Арцаха // aniv.fund, 4 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 28 май 2014. Посетен на 11 октомври 2024.
  4. John F. R. Wright, Suzanne Goldenberg, Richard N. Schofield. Transcaucasian Boundaries. Лондон, Palgrave Macmillan, 1995. ISBN 9780312129125, ISBN 978-0312129125. с. 94.
  5. Магия кино // tvkultura.ru, 19 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2012-09-14. Посетен на 11 октомври 2024.
  6. Академики // kino-nika.com. Архивиран от оригинала на 14 април 2021. Посетен на 11 октомври 2024.
  7. Список членов Национальной Академии кинематографических искусств и наук России // kinoacademy.ru. Архивиран от оригинала на 27 януари 2020. Посетен на 11 октомври 2024.
  8. Поедем, постреляем? // prosleduet.media. Архивиран от оригинала на 14 август 2023. Посетен на 11 октомври 2024.
  9. Губерниев, Чичерина и Гармаш вошли во вторую часть списка доверенных лиц Путина // tass.ru, 29 януари 2024. Посетен на 11 октомври 2024.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шахназаров, Карен Георгиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​