Карекин Нъждех
| Карекин Нъждех Գարեգին Նժդեհ | |
| арменски революционер и военен | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 декември 1955 г.
|
| Погребан | Армения |
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Партия | Арменска революционна федерация (1908 г.) |
| Награди | Орден Свети Владимир III степен (1915) Военен орден „За храброст“ (16 ноември 1912) Орден „Свети Станислав“ |
| Подпис |  |
| Карекин Нъждех в Общомедия | |
Карекин или Гарегин Егишевич Тер Харутюнян, известен като Нъждех, (на арменски: Գարեգին Նժդեհ) е арменски революционер, военен, политически мислител, член на партията Дашнакцутюн, командир на арменската рота в Македоно-одринското опълчение в Балканската война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нъждех е роден през 1886 година в село Кузнут, днес в Нахичеван като най-малкото от четирите деца на местен свещеник. Учи в арменско училище, но след закриването на арменските училища завършва руско начално училище в град Нахичеван, после в руска гимназия в Тифлис и накрая през 1902 година постъпва в юридическия факултет в Санкт Петербург. През 1904 година обаче напуска университета и се включва в арменското освободително движение.
Поддържа контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1] През 1906 – 1907 г. завършва школа за запасни подпоручици в София, след което се завръща в Руската империя, но е осъден и прекарва три години в затвор заради участието си в арменската освободителна организация Дашнакцутюн.[2]
При избухването на Балканската война заедно с Андраник Озанян подпоручик Нъждех формира арменска доброволческа рота в Македоно-одринското опълчение, с която участва във войната срещу Османската империя и в Междусъюзническата война, в която е ранен на 18 юни 1913 г. и получава кръст „За храброст“ IV степен.[3]
Завръща се в Армения през 1914 година и командва различни военни части в състава на руската армия по време на Първата световна война. Играе ключова роля в арменската победа в Битката при Каракилиса през май 1918 година. През 1921 година с части на Демократична република Армения оглавява отбраната на Зангезур срещу болшевиките. След обявяването на независимостта на Република Планинска Армения той неин става министър-председател и военен министър.
След триумфа на съветската армия Нъждех бяга от Армения и се занимава с революционна антисъветска дейност в Иран, Турция, България и Съединените щати. От края на 1921 година се установява в България и се занимава с обществена дейност. По време на Втората световна война подкрепя формирането на арменски легион в състава на Вермахта.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Нъждех, който има българско гражданство, е арестуван от съветски специални части в дома му в София и е отведен в Съветския съюз, където умира в затвор във Владимир през 1955 г.
Името му носи метростанция в арменската столица Ереван. В негова чест е учреден и орденът „Гарегин Нъждех“.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Карекин Нъждех в Балканските войни -
-
Паметна плоча на дома на Нъждех на ул. „Солунска“ в София -
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайт „Цегакрон“, биография и книги от и за Нъждех Архив на оригинала от 2009-03-11 в Wayback Machine.
- Николов, Румен. „Заличеният“ командир на арменската рота от Македоно-одринското опълчение през Балканската война, във: Военно-исторически сборник, 2007, 4, стр. 7 – 11. Архив на оригинала от 2010-03-31 в Wayback Machine.
- Автобиография[неработеща препратка] от в. „Про и анти“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Михайлов, Иван. Карекин Нъждех, в. Македонска трибуна, г. 31, бр. 1601, 21 ноември 1957.
- ↑ Николов, Румен. „Заличеният“ командир на арменската рота от Македоно-одринското опълчение през Балканската война, Военно-исторически преглед, 2007, бр. 4, с. 10., архив на оригинала от 31 март 2010, https://web.archive.org/web/20100331160655/http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.4/VS-4_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 521.
