Каргона
| Каргона | |
| — квартал — | |
 Църквата „Свети Георги“ в квартал Каргон | |
  Каргона  Каргона | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Ямбол |
| Част от | Ямбол |
| Каргона в Общомедия | |
Каргона (или Каргуна, или Каргон) е квартал на град Ямбол. Кварталът се нарича днес и Втори отдел на града.
История
[редактиране | редактиране на кода]В миналото Каргона е било отделно село. Създадено е към края на XIV век след превземането на средновековната крепост Дъбилин от османо-турските войски на Тимурташ бей.[1] В селото е заселена част от българските войници защитници на крепостта Ямбол заедно със семействата им. Задължението на мъжете е било да се грижат за конете в султанските конюшни, както и да помагат в обоза. Така е създадено чисто българското село Каргона, което е имало войнугански статут. Данъците на войниците например са били по-малко на брой и по-ниски. През следващите векове постепенно в селото се заселват и други българи, които не са войнуци и не са имали привилегиите на войнуците.
Каргона е било най-значимото войнишко селище в Ямболско и Сливенско. Към 1528/29 година там живеят двама войнушки лагатори (ръководители). Известни са техните имена – Богдан, син на Нешко и Зафир, син на Йован. И двамата са жители на с. Каргона. През 1624 година в селото са записани 28 домакинства на войнуци. През 1733 г. в Каргона са регистрирани 45 войнуци със служебни бащини, а 14 бащини са без владелец и необработвани. Сборът на обработваните и изоставени войнушки бащини показва общия брой на войнуците от селото (59 души) в по-ранно време. Според един съкратен регистър на населението в Румелия от 1530 г. Каргона е смесено по религиозната принадлежност на жителите си село, като домакинствата от мюсюлмани и християни са почти изравнени.[2]
През 1668 г. в село Каргуна е имало 96 домакинства (ханета), които са плащали данъка джизие.[3] През 1675 г. в селото е имало 30 войнугански семейства.[4] На два пъти от село Каргона е имало масови изселвания. Първият път в средата на XVI век изселилите се каргонлии участват в основаването на град Панагюрище, където също са имали войнугански статут.[5] Второто масово изселване е през 1829/1830 година след поредната Руско-турска война. Според едно изследване общо от град Ямбол излезли 7279 българи. По-компактно те се заселили в Браила и Болград. Според един турски документ от някогашните 300 български къщи в гр. Ямбол останали 25 къщи.[6] През следващите години опразненият откъм българи Ямбол отново е заселван този път от хора от близки и далечни села и градове. През 1805 г. Хаджи Неофит открива първото постоянно българско училище в Каргона, но в него се преподава на гръцки език. По-късно към храма „Света Троица“ започва да функционира килийно училище на български език.[7] През 1829 година в Каргона е имало 510 български къщи. По това време каргонлии са черпили питейна вода от кладенци.[8] Една народна песен, слушана на сватба в Ямбол през 1859 година, разказва за погубването на четирима невинни овчари от турци ямболци.[9] Каргона участва активно в подготовката на Априлското въстание чрез събиране на оръжие, изработка на муниции, облекло и др. Случайно при една рутинна проверка на ямболски търговец в гр. Одрин турската полиция открива оръжие.[10] Предприети са множество арести и обиски. Все пак ямболци успяват да излъчат две чети от по 10 – 12 човека, които излизат към Балкана. Населението на селото, както и целият град Ямбол, силно пострадали през януари 1878 г. от отстъпващите турски войски.[11]
През 1882 г. била завършена реставрацията на сградата на църквата „Свети Георги“, а през 1884 г. новата сграда на църквата „Света Троица“. Каргонът придобил официално названието II отдел на града. През 1898/99 г. вече е имало работническо читалище, помещаващо се в Шишковия хан. През 1909 г. е основано читалище „Пробуда“. През 1950 г. жители от квартала образуват ТКЗС „Девети септември“.[12]
През 1937 г. Андрей Андреев пише следното относно Каргона:
| „ | Ямбол бил вече седалище на много бейове [през 1664 година], а Каргуна – отделно от Ямбол войнишко селище. Българите там били привилегирована рая – войници. Затова в Каргуна се е запазил чисто българският дух и той е дал всички ямболски дейци, участвали в нашето освободително дело. Турчин в Каргуна не преспивал. Когато той искал да се препоръча за герой, казвал: „Аз съм човек, който след дванадесетия час съм влизал в Каргуна“. Каргунци в очите на турците минавали за герои и отмъстители. Те наричали Каргуна „Кючюк Карадаа“ (малка Черна гора).[13] | “ |
Ямболската учителка Ваня Газдова е оставила в своите спомени подробно описание на квартал Каргона:
| „ | Архитектурният облик на стария Каргон не е бил нещо особено в турско време. Там не са били построени шедьоври на архитектурното майсторство, каквито има запазени от онова време в балканските градове и села като Котел, Жеравна, Катунище, Ичера, Медвен и Градец. Тук всичко е било по-просто, по семпло. Може би това се е дължало на факта, че много често градовете от равнината са били плячкосвани и опожарявани. Къщите са били предимно едноетажни, изградени от кирпич и замазани с пръст. Обикновено къщата е заемала средата на голям двор, който откъм улицата е бил ограден с висок зид с кирпич и по-рядко камък, а вътре оградите между съседите често са били само от плет. Дворът пред къщата е служел за зеленчукова или цветна градина, а този зад къщата е оставал скрит за посетителя. В него се е влизало през тайна врата от кухнята или през някакъв долап. Той се е използвал за простиране на прането и за готвене на открито през лятото. От него е имало комшулук към съседи и т.н. Ако турци нахлуели в предния двор, жените и децата веднага минавали през тайната врата в задния двор и оттам у съседите през комшулука, докато излязат извън града или се скрият в някое скривалище. В балканските градове също така е имало тайни врати, които водели в съседни дворове и оттам – чак в планината. В стария Ямбол къщите са били строени еднотипно, за разлика от разнообразието на тези от Балкана. Обикновено отпред е имало нещо като покрита веранда, наречена сундурма, заградена отпред с дъсчена ограда – пармаклък, с малка вратичка в средата и две до три дървени колонки, които поддържали покрива над нея. От сундурмата се влизало направо в две или три стаи, а в някои къщи – в тесен коридор по продължение на цялата сундурма, затворен с прозорци, така че стаите оставали зад него с вътрешни прозорци. Външните прозорци имали железни пръчки с предпазна цел. Ако евентуално се счупи стъклото, да не може да се влезе в къщата. По-късно, вероятно към края на турското робство или в началото на периода след Освобождението, когато търговията разцъфтява, някои по-заможни българи започнали да си строят двуетажни къщи. Такива са запазени и до днес в Каргона, но и те нямат красотата на балканските. Долният етаж, погледнат отвън, представлява една дебела стена към улицата с голяма порта в средата, през която може да минава кола. В едното крило на портата или до нея е имало малка врата за хората. Долните етажи били складове за стоки или дюкяни с прозорци към улицата, затворени с дебели кепенци. Обикновено стопанинът работел там, ако е бил занаятчия или си е държал стоката, ако е бил търговец. Над тези помещения се намирал етажът, в който живеели стопаните. Обикновено, откъм двора имало стълба, която водела до голям чардак, а в някои къщи стълбата бил закрита долу с врата, която се заключвала отвътре. Горният етаж бил наддаден към улицата с около половин метър над малки дървени конзоли. Прозорците били тесни, наредени един до друг и непременно с железни пръчки или кепенци. Над портата също имало стаи. Получавало се нещо като покрит проход от улицата до двора, в който обикновено са държали каруците си. Дворовете в каргонските къщи имали богати градини и кладенци.[14] | “ |
Изследователят Тодор Моллов е записал една народна песен споменаваща овчари от Каргона.[15]
Значение на името
[редактиране | редактиране на кода]За произхода на името на селището има различни хипотези, като например, че то означава „укрепен лагер“, „място с тръстика“, „ниско заливано от водата място“, „наблюдателница“ и други.[16] Махала Каргона има и в село Войника, Ямболско, което също е имало войнугански статут. Махали с името „Каргуна“ има и в ямболските села Недялско, Търнава и Първенец.[17]
Обществени и културни институции
[редактиране | редактиране на кода]- В квартал Каргона има две църкви – Свети Георги и Света Троица
- През 2012 е открит Възрожденски комплекс Каргон.[18]
- Читалище Пробуда 1909 Ямбол
- Спортно училище „Пиер дьо Кубертен“
- Детска градина „Радост“
- Детска ясла „Щурче“.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Традиционният народен събор в Каргона се провежда на Свети Дух – празника на Ямбол.
Родени в Каргона
[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Панайотов Съселов – опълченец, народен представител
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ История на град Ямбол. Изд. на Отечествения фронт, 1976, с.76 – 77.
- ↑ Кръстьо Йорданов. Войнушката институция в източния дял на Стара планина и прилежащите райони (XVI-XVII в.). – Времена, 2020, бр. 19, с. 37-57. ISSN: 2367-5527.
- ↑ Турски извори за българската история. Том 8, София, 2001, с. 362.
- ↑ История на българите. ИК Труд, с. 71
- ↑ Хараламби Баев. Ямболци от старо време. 2005.
- ↑ История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.123 – 124.
- ↑ Историческа справка – РИМ Ямбол.
- ↑ Егор Илич Енеголм. Записки о городах Забалканских. Санкт Петербург, 1830.
- ↑ Български книжици. 1859, с. 287 – 290.
- ↑ Никола Върховски. Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане (1820 – 1876). Ямбол, печатница „Светлина“ Марангозов, 1928 г., с. 41 – 43.
- ↑ История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.137 – 140, 146 – 148.
- ↑ История на град Ямбол. Изд. на ОФ, 1976, с.189, 191, 207, 240, 500.
- ↑ Андрей Андреев. Из стария Ямбол. 1937, с. 20; Никола Върховски. Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане (1820 – 1876). Ямбол, печатница „Светлина“ Марангозов, 1928 г., с. 27.
- ↑ Ваня Бояджиева Газдова. Автобиографична хроника. Изд. „Арконсепт“, 1994, с. 14 – 15.
- ↑ LiterNet - Откраднал агне за курбан на Гергьовден.
- ↑ Вапирев, Н. Още за произхода на името на квартал „Каргона“ в гр. Ямбол. – Неделник Ямбол, 19 януари 2017, бр. 2 (140), с. 7. ISSN 2367 – 6221; Борис Симеонов. Ямболска историческа ономастика II. Каргуна: Произход, структура и значение – Български език: Орган на Института за български език при Българската академия на науките. ISSN: 0005 – 4283 SG=Б 3206. – XLIII/XLIV, 1 (1993/1994), с. 46 – 47.
- ↑ Петрова, Анастасия. Топонимията на Ямболско. Велико Търново: Издателство „Астарта“. 2013, с. 318 – 319. ISBN 978-954-350-151-9
- ↑ Етнографски комплекс Каргон – РИМ Ямбол