Направо към съдържанието

Карамандере (приток на Суха река)

(пренасочване от Карамандере)
Карамандере
(Долапдере, Янъкдере)
43.4683° с. ш. 27.2056° и. д.
43.6183° с. ш. 27.6042° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Шумен
Община Нови пазар
Област Варна
Община Ветрино
Община Вълчи дол
Област Добрич
Община Добричка
Дължина66,4 km
Водосб. басейн628,9 km²
Начало
Мястоплатото Стана,
СЗ от село Мировци,
Община Нови пазар
Координати43°28′05.88″ с. ш. 27°12′20.16″ и. д. / 43.4683° с. ш. 27.2056° и. д.
Надм. височина409 m
Устие
Мястоляв приток на Суха рекаДунавЧерно море
Координати43°37′05.88″ с. ш. 27°36′15.12″ и. д. / 43.6183° с. ш. 27.6042° и. д.
Надм. височина144 m

Карамандере (или Долапдере, Янъкдере) е река в Североизточна България.

Преминава през Област Шумен – община Нови пазар, област Варна – общини Ветрино и Вълчидол, и Област Добрич – община Добричка. Реката е ляв приток на Суха река от басейна на Дунав. Дължината ѝ е 60 km, което ѝ отрежда 64-то място сред реките на България.

Река Карамандере води началото си под името Думандере от северозападната част на платото Стана на 409 m н.в., на 2,5 km северозападно от с. Мировци, община Нови пазар. До село Страхил, община Вълчидол тече в източна посока под името Думандере, а след устието на левия си приток река Тулумдере – под името Янъкдере. След село Страхил, вече под името Карамандере, завива на север и след пресичането на шосето Нови пазар – Добрич почти всяко лято пресъхва и се превръща в суходолие. По цялото си протежение протича в широка долина. Влива се отляво в Суха река от басейна на Дунав на 144 km н.в., на 3,8 km югоизточно от село Карапелит, община Добричка.

Площта на водосборния басейн на реката е 628,9 km2, което представлява 26,2% от водосборния басейн на Суха река.

Река Карамандере има 3 основни притока – Куздере и Тулумдере (леви) и Арабаджидере (десен).

Има с основно дъждовно-снежно подхранване, но с малък дебит и непостоянен режим.

По течението ѝ са разположени само 4 села в община Вълчидол – Есеница, Метличина, Брестак и Страхил.

Поради непостоянния си режим по течението на реката и нейните притоци са изградени няколко малки язовира, водите на които се използват за напояване. По реката това са „Долапдере“, „Доброплодно“, „Есеница“, „Янъкдере“, по река Тулумдере – „Тръница“, „Тулумдере“, по река Арабеджидере – „Генерал Киселово“, „Страхил“.

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2255.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 242.