Кабо Верде

Република Кабо Верде
на португалски: República de Cabo Verde
на кабовердиански: Repúblika di Kabu Verdi
	Република Кабо Верде на португалски: República de Cabo Verde; на кабовердиански: Repúblika di Kabu Verdi
	Знаме Герб
	Девиз: Unidade, Trabalho, Progresso; „Единство, работа, прогрес“
	Химн: Cântico da Liberdade
	Местоположение на Кабо Верде
География и население
Площ	4033 km²; (на 166-о място)
Води	незначителен%
Климат	тропичен
Столица	Прая
Най-голям град	Прая
Официален език	португалски език кабовердиански език
Религия	85,3% християнство; —77,3% католици; —8,0% други християни; 10,8% нерелигиозност; 3,9% други религии
Демоним	кабо верданец
Население (2021)	561 901; (на 172-ро място)
Население (2018)	543 767
Гъстота на нас.	138 души/km²; (на 89-о място)
Градско нас.	66,7%; (на 84-то място)
Управление
Форма	унитарна полупрезидентска република
Президент	Хосе Мария Невес
Министър-председател	Юлис Силва
Организации	ООН, Африкански съюз
Законодат. власт	Национално събрание
История
Независимост – обявена	от Португалия; 5 юли 1975 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	4,413 млрд. USD
БВП на човек (ППС)	7740 USD
БВП (ном., 2022)	1,997 млрд. USD
БВП на човек (ном.)	3502 USD
ИЧР (2021)	0,662 (среден); (на 128-о място)
Джини (2015)	42,4 (среден)
Прод. на живота	73,3 години; (на 93-то място)
Детска смъртност	14,9/1000; (на 29-о място)
Грамотност	83,8%; (на 125-о място)
Валута	Ескудо (CVE)
Други данни
Часова зона	CVT (UTC-1)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	CV
Интернет домейн	.cv
Телефонен код	+238
ITU префикс	D4
Официален сайт	www.governo.cv
	Кабо Верде в Общомедия

Република Кабо Верде (на португалски: República de Cabo Verde), известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан, разположена на 570 km на запад от бреговете на Африка с площ 4033 km², население от 539 560 души и включва 10 големи и 5 малки острова. Столицата на страната е Прая и се намира на най-големия остров – Сантяго. Официалният език на републиката е португалският. В страната се говорят още креолски и местни африкански езици.^[1]

География

Основна статия: География на Кабо Верде

Архипелагът включва 10 големи острова с вулканичен произход и 5 малки. Той се поделя на 2 обособени групи: Острови Барлавенту (Наветрени острови, на север) с главен град Минделу, в които влизат големите острови Санто Антао (779 km²), Сао Висенте (227 km²), Санта Лузия (35 km²), Сао Николау (388 km²), Сал (216 km²) и Боа Вища (620 km²) и малките острови Илеу Бранку и Разу. Острови Сотавенту (Подветрени острови, на юг) с главен град Прая, в които влизат големите острови Сантяго (991 km²), Фого (476 km²), Майо (269 km²) и Брава (67 km²) и малкия архипелаг Секуш (Ромбу), състоящ се от три островчета.^[1]^[2]

Крайните точки на архипелага са:

Крайна северна точка – 17°12′17″ с.ш., нос Сол, на остров Санто Антао;
Крайна южна точка – 14°48′10″ с.ш., нос Ню Мартиню, на остров Брава;
Крайна западна точка – 25°21′38″ з.д., нос Шан ди Мангради, на остров Санто Антао;
Крайна източна точка – 22°40′03″ з.д., нос Карету, на остров Боа Вища.

Островите Кабо Верде представляват млади вулканични образувания на потъналия и разбит на блокове докамбрийски кристалинен цокъл. Бреговете в по-голямата си част са стръмни и скалисти, като удобните заливи за изграждане на пристанища са малко (най-голям и удобен е заливът Минделу на остров Сао Висенте). Релефът е предимно планински, с многочислени вулканични конуси, кратери и калдери. Най-високата точка на архипелага е действащия вулкан Пику ду Фого (2829 m), издигащ се на едноименния остров.^[1]

Климатът е тропичен, пасатен – горещ и сух. Средните месечни температури са от 22 до 27°С, а годишната сума на валежите е от 100 (на островите Барлавенту) до 250 mm (на островите Сотавенту). Речната мрежа е много слабо развита.^[1]

Растителността е пустинна и полупустинна, а животинският свят е беден. Характерно за островите е отсъствието на бозайници, като не се броят привнесените от европейците кози, зайци, плъхове и някои други животни. По бреговете гнездят множество морски птици, а крайбрежните води са богати на риба.^[1]

История

Основна статия: История на Кабо Верде

Островите са били необитавани до откриването им от португалеца Антонио Фернандеш през 1445 г. (някои източници посочват 1456 или 1460 г., съответно – други откриватели). Архипелагът е кръстен „Острови Зелен нос“ през 1461 г. Португалия ги превръща в своя колония и ги заселва с роби африканци и с португалски селяни. Островите дълго време са били център на търговията с роби, пращани в Америка. До 1869 г.(откриването на Суецкия канал) архипелагът е имал ролята на важен пункт за корабите, пътуващи от Америка и Европа за Азия. След като морският път за Азия е отбит през Средиземно море, островите загубват предишното си значение. След Втората световна война националосвободителното движение на островите се активизира под ръководството на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Зелени нос (ПАИГК), създадена през 1956 г. През 1951 г. метрополията обявява колонията за „отвъдморска територия“, а през 1972 г. ѝ предоставя статут на „местна автономия“. След свалянето на фашисткия режим в Португалия през 1974 г. новото португалско правителство признава ПАИГК за законен представител на населението и страна в преговорите за предоставяне на независимост. На 5.07.1975 г. е обявена независимостта и на островите е създадено преходно правителство на Република Острови Зелени нос. След преврата в Гвинея-Бисау, извършен на 14.11.1980 г., когато властта преминава в ръцете на Революционния съвет, партията ПАИГК се реорганизира и преименува в партия само на Островите Зелени нос – ПАИКВ.

Първото постоянно селище се създава през 1462 г., името на селището е Рибейра Гранде (днес: Прая).

Островите са официално португалска колония от 1532 г.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Кабо Верде

Кабо Верде е действаща правова демократична държава. Кабо Верде е единствената африканска държава, получаваща максимална оценка в годишните доклади на Freedom House по отношение нивото на политическите и гражданските свободи.

Кабо Верде е парламентарна република. Парламентът се състои от 72 депутати, избирани по пропорционална система за 5-годишен мандат.

Президенти

Име	Роден	Мандат	Политическа принадлежност
Аристидеш Перейра	1924	1975 – 1991	ляв център
Антонио Маскарняш Монтейро	1944	1991 – 2001	десен център
Педро Пиреш	1934	2001 – 2011	ляв център
Жоржи Карлус Фонсека	1950	2011 -

Министър-председатели

Име	Роден	Мандат	Политическа принадлежност
Педро Пиреш	1934	1975 – 1991	ляв център
Карлош Вейга	1949	1991 – 2000	десен център
Гуалберто до Росариу	1950	2000 – 2001	десен център
Жозе Мария Невеш	1960	2001 -	ляв център

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Кабо Верде

Кабо Верде е разделена на 22 общини, а общините са поделени на общо 32 енории.

Общините са:
- Тарафал (1)
- Сао Мигел (2)
- Сао Салвадор до Мундо (3)
- Санта Круз (4)
- Сао Домингос (5)
- Прая (6)
- Рибейра Гранде (7)
- Сао Лоренсо дос Оргаос (8)
- Санта Катарина (9)
- Брава (10)
- Сао Филипе (11)
- Санта Катарина (12)
- Моштейрос (13)
- Майо (14)
- Боа Виста (15)
- Сал (16)
- Рибейра Брава (17)
- Тарафал на Сао Николау (18)
- Сао Висенте (19)
- Порто Ново (20)
- Рибейра Гранде на Санто Антао (21)
- Паул (22)

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Кабо Верде

На 18 декември 2007 г. Общото събрание на Световната търговска организация одобрява Кабо Верде за член на организацията. Членството влиза в сила на 23 юли 2008 г., 30 дни след ратификацията от Кабо Верде, която се извършва на 23 юни.

Селското стопанство е относително по-развито. Произвеждат се тютюн, кафе, банани, сладки картофи и др., предназначени главно за износ. Отглеждат се още царевица, маниока, фъстъци, цитрусови плодове за вътрешни нужди. Честите периоди на суша затрудняват селскостопанското производство. Животновъдството се развива за прехрана на местното население. Териториалните води са богати на риба и риболовът се развива интензивно. За борба със сушата се строят съоръжения за задържане на дъждовна вода и се правят артезиански кладенци.

Население

Основна статия: Население на Кабо Верде

Съставено е главно от креоли с португалско-африкански произход (63%), народността банту (35%) и малко европейци (2%), най-вече португалци. Гъстотата на населението е 68 д./km². Най-гъсто населен е остров Сан Туго. Официалният език е португалски, местното население говори креолски. Религия – католици 78,7%, други християнски деноминации 10,4%.

Култура

Основна статия: Култура на Кабо Верде

Особено известна личност от страната е певицата на музикалния стил морна Сезария Евора.

Други

Дипломатически отношения с България се установяват през 1980 г.

Източници

[bse-1] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Зелëного мыса острова, раздел (Природа) т. 9, стр. 451

[2] ((ru)) Физикогеографска карта на Кабо Верде

[1]

[2]