Кан (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кан.
Кан | |
Река Кан в град Канск | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Русия Красноярски край |
Дължина | 629 km |
Водосб. басейн | 36 900 km² |
Отток | 276 (с. Подпорог) m³/s |
Начало | |
Място | хр. Канско Белогорие Източни Саяни Красноярски край |
Координати | |
Надм. височина | 1467 m |
Устие | |
Място | Енисей→Карско море |
Координати | |
Надм. височина | 109 m |
Ширина | 530 m |
Кан в Общомедия |
Кан е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Красноярски край десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 629 km, която ѝ отрежда 121-во място по дължина сред реките на Русия.
Река Кан под името Тихи Кан води началото си от северния склон на хребета Канско Белогорие в планината Източни Саяни, на 1467 m н.в., в югоизточната част на Красноярски край. В горното си течение (315 km) до устието на река Агул Кан е типична планинска река с тясна долина и множество бързеи и прагове и ширина на руслото от 130 до 175 m. След това реката тече през южната част на Приангарското плато, най-напред на север, а след град Канск на запад в широка долина, със спокойно течение и множество меандри, като ширината на руслото ѝ се увеличава от 215 до 425 m, а дълбочината от 2 до 6 m. При град Зеленогорск реката заобикаля от юг и югозапад най-южната част на Енисейското възвишение (рус. Енисейски кряж), завива на север-северозапад и след 65 km се влива отдясно в река Енисей при нейния 2356 km, на 109 m н.в., при село Уст Кан, Красноярски край. В този последен участък долината на реката отново се стеснява и има няколко прага и бързеи (Аракчеевски, коси и Долен), които при маловодие са пречка за корабоплаването.
Водосборният басейн на Кан има площ от 36,9 хил. km2, което представлява 1,43% от водосборния басейн на река Енисей и обхваща югоизточните части на Красноярски край.
Границите на водосборния басейн на реката са следните:
- на север и изток – водосборния басейн на река Ангара, десен приток на Енисей;
- на югозапад и запад – водосборните басейни на реките Туба и Мана, десни притоци на Енисей.
Река Кан получава получава множество притоци, като 5 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.
- 434 → Анжа 142 / 1530
- 314 ← Агул 347 / 11600, при село Хотилово
- 198 → Голяма Уря 116 / 1360, при село Филимоново
- 151 ← Куриш 110 / 1220, при село Красний Куриш
- 65 → Рибна 288 / 4820
Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводието е през май и юни, след което постепенно намалява. Среден годишен отток при село Подпорог 276 m3/s. Замръзва в края на октомври, а се размразява в края на април.
По течението на реката в Красноярски край са разположени множество населени места, в т.ч. градовете Канск и Зеленогорск и село Ирбейское (районен център).
Река Кан е плавателна до град Канск, а при високи води и до устието на река Агул. Във водосборния басейн на реката попада източната част на големия Канско-Ачински въглищен басейн.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на реките в Русия
- Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Северния ледовит океан)
- Списък на реките в Русия по дължина
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Большая Советская Энциклопедия.
- Государственный водный реестр России.
- Большие реки России Архив на оригинала от 2010-09-21 в Wayback Machine..
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кан (река)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |