Палийски канон
 | Предлага се тази статия да се обедини със страницата Трипитака. |
Палийски канон (на Пали: Типитака) е стандартна колекция от свещени текстове в будистката школа Тхеравада, запазена на езика пали.[1] Това е най-пълният съществуващ най-ранен будистки канон.[2] Той е съставен в северна Индия, и е предаван устно чак до Четвъртия будистки събор, когато е записан в писмена форма за първи път в Шри Ланка през 29 г. пр.н.е., около четиристотин петдесет и четири години след смъртта на Шакямуни.[3][4][5]
Палийският канон попада в три основни категории „кошници“ (питака). Поради това канонът е традиционно известен като Типитака (санскрит: Трипитака, „три кошници“). Трите питака са както следва:[6]
1. Виная Питака („кошница на дисциплината“). Тя е сборник с правилата за монаси и монахини.
2. Сутта Питака (Сутра, „кошница с поговорки“), беседи, които най-вече се приписват на Буда и на някои негови ученици.
3. Абхидхамма Питака, различно описвана като философия, психология, метафизика и др.
Виная Питака и Сутта Питака са произведения, забележително подобни на други ранни будистки школи. Абхидхамма Питака обаче е строго част от свещените текстове на Теравада, като има малко общо с текстовете на Абхидхамма, които са признати от други будистки школи.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gombrich, Theravada Buddhism, 2nd edn, Routledge, London, 2006, page 3
- ↑ Harvey, Introduction to Buddhism, Cambridge University Press, 1990, page 3.
- ↑ If the language of the Pāli canon is north Indian in origin, and without substantial Sinhalese additions, it is likely that the canon was composed somewhere in north India before its introduction to Sri Lanka. (How old is the Sutta Pitaka?, Alexander Wynne, St. Johns' College, 2003)
- ↑ Encyclopedia of Religion, Macmillan, New York, sv Councils, Buddhist
- ↑ A.K. Warder, Indian Buddhism, 3rd edn, page 307. American Asiatic Association, Asia Society, Asia: Journal of the American Asiatic Association, p724.
- ↑ Gombrich, page 4
- ↑ „Buddhism.“ Encyclopædia Britannica. Ultimate Reference Suite. Chicago: Encyclopædia Britannica, 2008