Калин Илиев
| Калин Илиев | |
| Роден | 1956 |
|---|---|
| Професия | писател, драматург, публицист |
| Националност |  България |
| Уебсайт | kaliniliev.net; springemigrants.com/index-bg.html |
Калин Илиев е съвременен български писател, драматург, публицист.
Автор на повече от 20 пиеси, превеждани на почти всички европейски езици, сред които руски и украински, а също и на китайски. Има повече от 30 публикации и постановки на негови пиеси във водещи български театри, телевизии, списания. Има повече от 20 чуждестранни публикации и постановки на негови пиеси в над 10 страни по света. Автор на множество публицистични текстове в авторитетни български издания. Калин Илиев е носител на български и международни литературни отличия. Член на Съюза на авторите на Франция – SACD.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Последният пощальон“ – роман ISBN 954-491-261-4
- „Приказка за обърканото царство“
- „Пролетта на емигрантите Архив на оригинала от 2016-09-13 в Wayback Machine.“ – роман; ISBN 978-954-28-1312-5, Марин Бодаков,
- Ходене по буквите, рец. във в.„Култура“, Брой 27 (2733), 19 юли 2013. Тома Биков
- Често в нашата Нулиа, рец. във в.„Култура“, Брой 24 (2730), 28 юни 2013
- „Пролетта на емигрантите МОРФО“ – роман; ISBN 978-954-28-2202-8,[1]
Драматургия
[редактиране | редактиране на кода]- „МаксИмално“ – пиеса
- „Мъртво море“ – пиеса
- „Ловеца“ – пиеса
- „Голямата мама“ – пиеса
- „Балът на Змиите“ – пиеса
- „Границата“ – пиеса
- „Ключът“ – пиеса
- „Пикльото“ – пиеса
- „Приказка за края“ – пиеса
- „Публичен дом“ – пиеса
Кино и видео
[редактиране | редактиране на кода]- „Границата“ (Париж, Франция)
- „Пикльото“
- „Приказка за края“
- „Ключът“
- „Приказка за обърканото царство“
- „Приказка за края“ (Румъния)
Публицистика
[редактиране | редактиране на кода]- Белите якички на крокодила Приказка за възрастни[2]
- Къде сочи мечът на Асеневци?[3]
- Ако бях студент II[4]
- Ако бях студент[5]
- Солидарните общества са по-щастливи[6]
- Улицата няма икони[7]
- Как се гони страх![8]
- Улицата дебне – 2[9]
- Улицата дебне[10]
- Помирение[11]
- Морфов на/д/ амбразурата[12]
- Чалгария[13]
- Храмът на почетените и позорът на почетните[14]
- МЕТАМОРФОЗА![15]
- Борисов, Юнкер и шимпанзетата[16]
- За кого бие камбаната?[17]
Интервюта
[редактиране | редактиране на кода]- Мечтая за свят, в който властта не стъпва върху човешкото лице.[18]
- Цвети Пеняшки, режисьор на детската пиеса „Как се гони страх“ от Калин Илиев.[19]
- Приказка на Калин Илиев отпреди 30 години влиза в учебниците на студенти по педагогика.[20]
- „Пикльото“ – моноспектакъл за философията и самочувствието[21]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Пролетта на емигрантите. Морфо“ разказва за властта и гражданското общество Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine., отзив Standartnews.com, 17 ноември 2016
- ↑ Белите якички на крокодила Приказка за възрастни, OFFNews, 26 февруари 2014
- ↑ Къде сочи мечът на Асеневци?, OFFNews, 7 януари 2014
- ↑ Ако бях студент II, OFFNews, 7 ноември 2013
- ↑ Ако бях студент, OFFNews, 29 октомври 2013
- ↑ Солидарните общества са по-щастливи, OFFNews, 22 август 2013
- ↑ Улицата няма икони, OFFNews, 31 юли 2013
- ↑ Как се гони страх!, OFFNews, 12 юли 2013
- ↑ Улицата дебне – 2, OFFNews, 16 юни 2013
- ↑ Улицата дебне, OFFNews, 29 май 2013
- ↑ Помирение, OFFNews, 5 май 2013
- ↑ Морфов на/д/ амбразурата, OFFNews, 8 януари 2015
- ↑ Чалгария, OFFNews, 3 юли 2014
- ↑ Храмът на почетените и позорът на почетните, OFFNews, 8 юни 2015
- ↑ МЕТАМОРФОЗА!, Actualno.com, 23 декември 2016
- ↑ Борисов, Юнкер и шимпанзетата,Actualno.com, 31 март 2018
- ↑ За кого бие камбаната?, Actualno.com, 26 юни 2018
- ↑ Мечтая за свят, в който властта не стъпва върху човешкото лице, Actualno.com, 12 септември 2018
- ↑ Цвети Пеняшки режисьор на детската пиеса „Как се гони страх“ от Калин Илиев[неработеща препратка], Tvshumen.bg, 18 септември 2018
- ↑ Приказка на Калин Илиев отпреди 30 години влиза в учебниците на студенти по педагогика, Bnr.bg, 13 ноември 2018
- ↑ „Пикльото“ – моноспектакъл за философията и самочувствието, BgOnAire.bg, 19 декември 2018