Калидонски глиган
Калидонски глиган | |
Характеристики | |
---|---|
Описание | митично създание в древногръцката митология |
Калидонски глиган в Общомедия |
Калидонският глиган е едно от многото животни, които срещат смъртта си в Калидонския лов, но убийството му е главната му цел.
Според древногръцката митология, той е роден от Кромионската свиня - свиреп звяр, убит от героя Тезей, син на Егей.
Калидонският глиган опустошава селищата ололо едноимения град и ужасява жителите им, докато накрая е убит от ловджийката Аталанта. Освен с погубването на чудовището, Калидонският лов е известен и като моментът, в който загива Евритион, цар на Фтия, убит неволно от своя зет Пелей, по-късно - негов наследник, както и с изявите на любов от страна на Мелеагър, по отношение на ловджийката Аталанта.
Легендата вероятно има връзка с обстоятелствата, около утвърждаването на култа към Аполон и Афродита в Калидон.
Калидонският лов
[редактиране | редактиране на кода]Участници в лова
[редактиране | редактиране на кода]- Анкей
- Аталанта
- Кеней
- Еврипил
- Евритион
- Идас
- Ификъл
- Лаерт
- Линцей
- Мелеагър
- Мопс
- Нестор
- Пелей
- Пиритой
- Плексип
- Теламон
- Тезей
- Tоксей
Гневът на Диана
[редактиране | редактиране на кода]Ойней, цар на град Калидон в Етолия, участва в празник на урожая (за честване и осигуряване на добра реколта). Принася благодарствена жертва на всички богове, но не и на Артемида. Тя се засяга от това и решава да го накаже, а заедно с него - и страната му. Там се развихря пратеният от нея великански глиган, съсипвайки и изтребвайки каквото намери.
Ход на лова
[редактиране | редактиране на кода]Мелеагър, синът на Ойней, повиква на помощ голям брой ловци, сред които : Кастор и Полидевк (Диоскурите), Адмет, Амфиарай, Тезей, Язон, Йолай, Пиритой, Пелей, Теламон.
Дълго преследват животното и много от тях понасят тежки наранявания от него (Анкей - смъртоносно), но накрая той е улучен със стрела от девицата Аталанта, горска жителка, след което - доубит от Мелеагър с копие. Одират свинята и Мелеагър, на когото поначало се пада трофеят, го отстъпва на младата жена, тъй като решава, че тя го заслужава повече.
Враждата на Мелеагър
[редактиране | редактиране на кода]
Семейството на Мелеагър се възпротивява на фаворизирането от негова страна на момичето и те се отнасят грубо и пренебрежително с нея. В резултат на това той убива братята на майка си Алтея и синове на Тестий: Токсей, Плексип, Еврипил и Ификъл. За тези убийства Мелеагър е прокълнат от майка си и, според легендата за него, проклятието става причина известно време след това да бъде убит в битка с вражеско племе нападнало селището му.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Аполодор. Митологическа библиотека I, 8, 2 – 3;
- Овидий. Метаморфози VIII, 267 – 525.