Казанска икона на Пресвета Богородица

Казанска икона на Пресвета Богородица
Художник	неизв.
Година	1572 г.
Казанска икона на Пресвета Богородица в Общомедия

Казанската икона на Пресвета Богородица (на руски: Казанская икона Божией Матери), накратко Казанската Богородица, е най-почитана чудотворна икона на Божията майка в Русия. Появила се в Казан през 1579 г. Приемана за „царската икона“ в руската иконография.

Казанските икони на Божията майка всъщност са три: появилата се в Казан, както и нейните копия – Московската (намира се в Казанската катедрала на Червения площад в Москва) и Петербургската (намира се в Казанската катедрала в Санкт Петербург).

Казанската икона на Божията майка Руската православна църква отбелязва два пъти годишно – на 8 юли (21 юли нов стил) и на 22 октомври (4 ноември нов стил).

Иконография с чудодейно изнамиране

Иконографски, Казанската икона на Пресвета Богородица се счита за съкратена версия на Одигитрия. Тези икони следват първообраза, съхраняван във Влахернската църква в Константинопол. Иконографията е тип "Елеуса". Пресвета Богородица е изографисана леко наклонила глава към лявото си рамо над главата над Младенеца Спасител. Със своята дясна ръчица малкият Иисус изглежда благославя онези, които го взират. Детето Христос е представено строго в анфас, като изображението му е ограничено до кръста, виждайки се само дясната му благославяща жестово ръка (обикновено с два пръста). Лявата ръка на Богомладенеца е покрита с дреха.

През 1579 г. по време на царуването на Иван Грозни, на 27-годишнината от превземането на Казан, градът е изпепелен от пожар. Осемгодишната Матрьона, дъщеря на стрелец от личната царска гвардия, сънува, че под изгорялата семейна къща е заровена икона с лика на Богородица, и докато не я откопаят, не бива да започват строежа. Момиченцето разказва съня на майка си, но тя не му обръща внимание. Детският сън се повтаря многократно, и заради реакцията на майка си Матрьона изпада в депресия. Майката води дъщеря си при войводата на Казан и архиепископа Йеремия, комуто разкрива детския сън на дъщеря си. Те също не приемат сериозно "бълнуванията на детето", но майката подтикната от съседите разравя пепелището и започва да копае земята. Изкопават дълбока дупка, но резултатът бил никакъв. Упоритостта на Матрьона, която продължила да рови земята, изкопавайки над 2 аршита дупка, я натъква на вързоп. Във вързопа се оказва завитата в старо парче сукно икона. Тъканта ѝ била много стара, на места обгорена, но иконата изглеждала като нова, излъчвайки ярка светлина.

Чудото бързо се разнесло по целия Казан. Към мястото, където била открита иконата, започнали да се стичат тълпи от хора. Архиепископ Йеремия с кръстно шествие пренесъл иконата в близката църква, където предал иконата на отец Гермоген, бъдещ патриарх Московски. На мястото на къщата на Матрьона е издигнат Казанския Богородичен женски манастир.

Чудодейната сила на иконата

Първото чудо било, че благодарение на иконата проглеждат двама слепци – Йосиф и Никита, които само докоснали нейния лик. По това чудо следва юлския празник на Казанската икона на Богородица.

Вторият празник на иконата на Казанската Богородица е свързан с освобождението на Москва от поляците през 1612 г., когато за цар се обявил самозванеца Лъже-Димитрий в смутното време. По това време Русия била ограбвана от чуждоземни полско-литовски шайки, а единствена опора на руския народ бил резидиращия в Москва руски патриарх Гермоген, бивш казански свещеник, приел за чудотворна иконата на Матрьона. Патриарх Гергомен разпраща писма до всички краища на Русия, в които призовава всички руси да се вдигнат в защита на Родината, за което Гермоген заплаща с живота си, уморен от глад от поляците в тъмница. Обаче писмата на всеруския патриарх свършват своята работа и най-вече благодарение на това изпратено до Нижни Новгород, жителите на града организират опълчение и се отправят към Москва. Начело на опълчението е княз Дмитрий Пожарский, който носи със себе си чудотворната Казанска икона на Божията майка. Около чудотворната икона с нейната чудодейна сила в опълчението се вливат доброволци от всички руски градове и през август 1612 г. опълченците пристигат пред Москва, обсаждайки я. На 22 октомври 1612 г. (на 22 октомври 1721 г. Петър Велики се провъзгласява за император, а Русия – за империя) поляците обявяват, че се предават. Нижнегородското опълчение влиза тържествено в Кремъл под звъна на камбаните. Начело на процесията е Казанската икона на Богородица.

По време на Втората световна война, чудотворните икони на Казанската Богородица спасяват Москва и Ленинград от превземане от Вермахта. През юни 1941 г. патриархът на Антиохия Александър ІІІ призовава всички християни по света да се молят за спасението на руския народ. Сирийският митрополит Илия чувайки призива на патриарха по радиото, се спуска в подземната скална планинска църква, падайки на колене пред иконостаса, и молейки се на Божията майка. След няколко дни пещерната църква се осветила, а Богородица се явява на митрополита със съвет: да донесе на дотавашната съветска власт в Русия, че властта трябва да отвори всички православни храмове в Съветския съюз, а православните свещеници да бъдат освободени от съветските затвори. И най-вече: всички да ѝ се молят за спасението си. Ливанският сирийски митрополит Илия успява да изпрати до Сталин видението си и действително бившият семинарист Сталин взел предвид знамението, а през зимата на 1941/42 г. Верматът губи битката за Москва. След битката при Курск, на 4 септември 1943 г. Сталин приема за първи път в историята на Съветския съюз трима свещеници в Кремъл, с което показва промяна в отношението на съветската власт към православната църква. Ливанският митрополит Илия, свидетел на предзнаменованието на Богородица, е поканен от руския патриарх и Сталин да посети Москва и Ленинград, получавайки старинна икона, панагия – нагръден знак на висшите свещенослужител, и православен кръст, украсен с камъни от различните краища на Русия.

През 1993 г., с възстановяване независимостта на Русия, е възстановен и московския Казански събор, а на 22 октомври 2024 г. в Казан, градът в който е открита чудотворната икона, започва 16-ата среща на БРИКС.

Вижте също

• Василий Блажени

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Казанская икона Божией Матери“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​