Направо към съдържанието

Казанова на Фредерико Фелини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Казанова на Фредерико Фелини
Il Casanova di Federico Fellini
РежисьориФедерико Фелини
ПродуцентиАлберто Грималди
СценаристиФедерико Фелини
Бернардино Дзапони
Базиран на„Историята на моя живот“ на Джакомо Казанова
В ролитеДоналд Съдърланд
Тина Омон
МузикаНино Рота
ОператорДжузепе Ротуно
МонтажРуджеро Мастрояни
Филмово студиоProduzioni Europee Associati (PEA)
Fast Films
РазпространителUniversal Studios
Жанрдрама
биографичен филм
Премиера7 декември 1976
(Италия)
Времетраене155 минути
Страна Италия
Езикиталиански
английски
френски
немски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb Allmovie
Казанова на Фредерико Фелини в Общомедия

„Казанова на Фредерико Фелини“ (на италиански: Il Casanova di Federico Fellini е италиански филм, биографична драма от 1976 година на режисьора Федерико Фелини. Сценарият е написан от Фелини в съавторство с Бернардино Дзапони, базиран на „Историята на моя живот“ на Джакомо Казанова. Главната роля се изпълнява от Доналд Съдърланд.

Разказът е под формата на спомени на възрастния Казанова за дните на младостта. Историята му е безкрайна серия от случайни връзки, буйни и странни романи, съблазни и изоставени жени в различни европейски градове. Сексуалните отношения с болна анемична девственица я връщат към живота. В друга сцена Казанова прави секс на сцена със съблазнителна монахиня пред скрит богат воайор. Следващият епизод е любовен дуел, където Казанова е изправен пред млад съперник в борба за повече на брой оргазми с една жена наведнъж. Всички тези цветни мимолетни спомени изглеждат като невъзможно търсене на женски идеал. И в края на историята Казанова, независимо дали в сънища или в действителност, намира това, което е търсил. Това е бездушна кукла, манекен, с който Казанова се съвкуплява в последната сцена.

Изпълнител Роля
Доналд Съдърланд Джакомо Казанова
Тина Омон Хенриета
Сисели Браун Мадам д’Урфе
Кармен Скарпита Мадам Шарпильон
Клара Алгранти Марколина
Даниела Гати Гизелда
Адел Анджела Лоджодиче Розалба, механичната кукла
Джон Карлсен Лорд Талу
Даниел Емилфорк Беренстайн Маркиз Дю Боа
Маргарет Клементи Сестра Мадалена
Силвана Фузакиа Изабела
Олимпия Карлизи Сестрата Изабела [1]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1977 - Награда „Оскар“ за дизайн на костюмите - Данило Донати
  • 1977 - Номинация за „Оскар“ за най-добър адаптивен сценарий - Федерико Фелини и Бернардино Дзапони
  • 1977 - Награда „Давид на Донатело“ за най-добра филмова музика - Нино Рота