Казанова на Фредерико Фелини
Казанова на Фредерико Фелини | |
Il Casanova di Federico Fellini | |
Режисьори | Федерико Фелини |
---|---|
Продуценти | Алберто Грималди |
Сценаристи | Федерико Фелини Бернардино Дзапони |
Базиран на | „Историята на моя живот“ на Джакомо Казанова |
В ролите | Доналд Съдърланд Тина Омон |
Музика | Нино Рота |
Оператор | Джузепе Ротуно |
Монтаж | Руджеро Мастрояни |
Филмово студио | Produzioni Europee Associati (PEA) Fast Films |
Разпространител | Universal Studios |
Жанр | драма биографичен филм |
Премиера | 7 декември 1976 (Италия) |
Времетраене | 155 минути |
Страна | Италия |
Език | италиански английски френски немски |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Казанова на Фредерико Фелини в Общомедия |
„Казанова на Фредерико Фелини“ (на италиански: Il Casanova di Federico Fellini е италиански филм, биографична драма от 1976 година на режисьора Федерико Фелини. Сценарият е написан от Фелини в съавторство с Бернардино Дзапони, базиран на „Историята на моя живот“ на Джакомо Казанова. Главната роля се изпълнява от Доналд Съдърланд.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Разказът е под формата на спомени на възрастния Казанова за дните на младостта. Историята му е безкрайна серия от случайни връзки, буйни и странни романи, съблазни и изоставени жени в различни европейски градове. Сексуалните отношения с болна анемична девственица я връщат към живота. В друга сцена Казанова прави секс на сцена със съблазнителна монахиня пред скрит богат воайор. Следващият епизод е любовен дуел, където Казанова е изправен пред млад съперник в борба за повече на брой оргазми с една жена наведнъж. Всички тези цветни мимолетни спомени изглеждат като невъзможно търсене на женски идеал. И в края на историята Казанова, независимо дали в сънища или в действителност, намира това, което е търсил. Това е бездушна кукла, манекен, с който Казанова се съвкуплява в последната сцена.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнител | Роля |
---|---|
Доналд Съдърланд | Джакомо Казанова |
Тина Омон | Хенриета |
Сисели Браун | Мадам д’Урфе |
Кармен Скарпита | Мадам Шарпильон |
Клара Алгранти | Марколина |
Даниела Гати | Гизелда |
Адел Анджела Лоджодиче | Розалба, механичната кукла |
Джон Карлсен | Лорд Талу |
Даниел Емилфорк Беренстайн | Маркиз Дю Боа |
Маргарет Клементи | Сестра Мадалена |
Силвана Фузакиа | Изабела |
Олимпия Карлизи | Сестрата Изабела [1] |
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- 1977 - Награда „Оскар“ за дизайн на костюмите - Данило Донати
- 1977 - Номинация за „Оскар“ за най-добър адаптивен сценарий - Федерико Фелини и Бернардино Дзапони
- 1977 - Награда „Давид на Донатело“ за най-добра филмова музика - Нино Рота
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Казанова на Фредерико Фелини“ // Internet Movie Database. Посетен на 15 декември 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Казанова на Фредерико Фелини“ в Internet Movie Database
- „Казанова на Фредерико Фелини“ в Allmovie
- „Казанова на Фредерико Фелини“ в „Rotten Tomatoes“
|
|