Йохан фон Падберг
| Йохан фон Падберг | |
| германски благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1248 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Готшалк фон Падберг |
Йохан фон Падберг (на немски: Johann von Padberg, Ritter; † 1248) е рицар от фамилията фон Падберг, господари на замък Падберг.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Фамилията започва като министериали на Курфюрство Кьолн и като управители на замък Падберг в Падберг при Марсберг в Северен Рейн-Вестфалия.[1] Родът не е роднина с измрелите през 1113 г. „графове фон Падберг“. Дворецът Падберг отива през 1677 г. на фамилията „фон Щокхаузен“.
Той е най-малкият син (от единадестте деца) на Готшалк фон Падберг († сл. 1221) и съпругата му Гизела фон Оезеде, дъщеря на Видекинд фон Оезеде († сл. 1191). Внук е на Готшалк I фон Падберг († 1196/1201) и Лутгарда фон Рюденберг († сл. 1201), дъщеря на граф Конрад фон Рюденберг, бургграф фон Щромберг († 1190), и бургграфиня Гизела фон Щромберг († 1185).
Братята му са рицар Готшалк фон Падберг († сл. 1257), рицар Херман фон Падберг(† сл. 1257), Вернер († сл. 1256), Йохан († сл. 1256) и Детмар († сл. 1231). Сестрите му са Кунигунда фон Падберг († сл. 1256), омъжена за рицар Елгер фон Далвигк († сл. 1254), София фон Падберг († 1269), омъжена за Улрих фон Вестхайм († сл. 1249), Луитгард, омъжена за Хайнрих фон Бробеке († сл. 1238), сестра, омъжена за Герлах фон Дикебер († 1244), и на друга сестра, омъжена за Алрад фон Хорхузен († сл. 1260).
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Йохан фон Падберг се жени за Ерментруд фон Билщайн († пр. 1231). Те имат четири деца:[2]
- Готшалк фон Падберг († пр. 1290), женен за Илиана фон Хорхузен († 1284), дъщеря на Фридрих фон Хорхузен († сл. 1273) и Аделе фон Грове-Хамелшпринге
- Детмар фон Падберг († сл. 1246)
- Йохан фон Падберг († сл. 1278), женен за Мехтилд († сл. 1268)
- Юта фон Падберг († сл. 1286), омъжена за Екберт I фон Шпигел (* пр. 1259; † сл. 1295), син на рицар Херман I фон Шпигел († сл. 1259) и Юта фон Папенхайм († сл. 1259), роднина на рицар Рабе фон Папенхайм († сл. 1266)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon. Band X, Band 119 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1999, ISSN – 2408 0435 – 2408, S. 125 – 126.
- Albert K. Hömberg: Geschichtliche Nachrichten über Adelssitze und Rittergüter im Herzogtum Westfalen und ihre Besitzer. Heft 4, Münster 1972, S. 39 – 41 (Helminghausen), S. 47 – 89 (Padberg) und S. S. 165 – 168 (Hoppecke), Heft 5, 1972, S. 34 – 35 (Schellenstein), und Heft 12, 1975, S. 24 – 27 (Wildshausen).
- Carl Friedrich Padberg: Padberg, Stammfolgen der zentralen Geschlechter und die von ihnen stammenden Linien bis zum 19. Jh. Herdecke o. J.
- Carl Friedrich Padberg: Ein Jahrtausend Padberg. Brilon 1979, DNB 820155586.
- Hubert Schmidt: Padberg im Wandel der Zeiten. Padberg 1963.
- Johann Suibert Seibertz: Regesten zur Geschichte der Herren von Padberg. In: Beiträge zur Geschichte von Waldeck und Pyrmont. 2, Arolsen 1869, S. 491 – 506, und 3, 1872, S. 129 – 144 und 235 – 265.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Die Regesten der Erzbischöfe von Köln im Mittelalter. Zweiter Band, Nr. 820.
- ↑ Johann v.Padberg, Ritter, ww-person.com