Направо към съдържанието

Йохан фон Лупфен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йохан фон Лупфен
княжески епископ на Констанц
Роден
Починал
8 май 1551 г. (64 г.)

РелигияКатолическа църква[1]
Герб
Семейство
БащаХайнрих III фон Лупфен-Щюлинген
Йохан фон Лупфен в Общомедия

Йохан фон Лупфен (на немски: Johann von Lupfen, Johannes von Lupfen, Johann III von Lupfen, Johann IV. Landgraf von Lupfen-Stühlingen; * 19 февруари 1487, Щюлинген; † 8 май 1551, Енген, Хегау) от стария благороднически швабски род на графовете на Лупфен и ландграфовете на Щюлинген, е княжески епископ на Констанц (1532 – 1537).

Произход и духовна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на ландграф Хайнрих III фон Лупфен-Щюлинген, господар на Хевен и Енген (1462 – 1521),[2] и съпругата му Хелена фон Раполтщайн-Хоенак-Геролдсек (1466 – сл. 1521),[3] дъщеря на Вилхелм I фон Раполтщайн-Хоенак-Геролдсек († 1507) и Жана де Ньофшател († 1475).[4]

От 1503 г. Йохан е каноник в катедралата на Констанц, около 1522 г. е домкустос, от 1528 г. пропст на църквата „Св. Стефан“ в Констанц. На 3 февруари 1532 г. е избран в църквата на Юберлинген за епископ на Констанц, против кандидата на краля, домхер Георг Зигмунд фон Хоенемс.[5] Той се отказва от тази служба на 17 юни 1537 г. и се оттегля в родината си в Енген. От 1548 до 1550 г. той отново е пропст на „Св. Стефан“ в Констанц.

Погребан е в църквата на Енген.

  • Helmut Maurer: Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Konstanz 2: Die Bischöfe vom Ende des 6. Jh. bis 1206. In: Germania Sacra. Max-Planck-Institut für Geschichte, 2003, ISBN 3-11-017664-5 (S. 264)
  • Johann von Lupfen auf catholic-hierarchy.org
  • Reinhard Wais: Die Herren von Lupfen Landgrafen zu Stühlingen bis 1384, Boltze 1961
  1. lupfen // Посетен на 17 октомври 2020 г.
  2. Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 94
  3. Helena von Rappoltstein
  4. Johann III. v.Lupfen Bischof v.Konstanz, ww-person.com
  5. „Schriften des Vereins für Geschichte des Bodensees und seiner Umgebung“, Verein für Geschichte des Bodensees und Seiner Umgebung, Bodenseegeschichtsverein, 1971, S. 87