Йохан Готлиб Георги

Йохан Готлиб Георги Johann Gottlieb Georgi
германски медик, химик, изследовател
Роден	31 декември 1729 г. Ваххолцхаген, Померания
Починал	27 октомври 1802 г. (стар стил) Санкт Петербург, Руска империя
Националност	Германия
Учил в	Упсалски университет
Научна дейност
Област	медицина, химия, етнография, минералогия
Работил в	Руска академия на науките
Йохан Готлиб Георги в Общомедия

Йохан Готлиб Георги (на немски: Johann Gottlieb Georgi; на руски: Иоганн Готлиб (Йоханн Готтлиб, Иван Иванович) Георги) е германски медик, химик, натуралист, етнограф, пътешественик-изследовател, професор по минералогия и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.

Биография

Произход и образование (1729 – 1769)

Роден е на 31 декември 1729 година в селцето Ваххолцхаген, окръг Грайфенберг, Померания (сега провинция Бранденбург, Германия) в семейство на свещеник. Начално образования получава вкъщи, завършва общообразователното училище в Щетин и след завършването му заминава за Швеция, където изучава медицина в Университета в Упсала, от който получава докторска степен по медицина. След дипломирането си се завръща в Померания и няколко години се занимава с фармация в Стендал.

Изследвания в Русия (1769 – 1775)

През 1769 година е поканен от Руската имперска академия на науките да участва в академична експедиция за изучаване на Европейска Русия и Сибир.

От 1770 до 1774 година изследва югоизточната част на Европейска Русия и Сибир: през 1770 – Оренбургския край, Общия Сърт (405 м) и Прикаспийските степи; през 1771 – Алтай; през 1772 – 1773 – Задбайкалието и съставя карта на езерото Байкал в мащаб 10 версти на дюйм (1:420000), като пръв изказва предположението за тектонския му произход; през 1773 – Урал.

През лятото на 1772 година той описва над 900 км от крайбрежието на Байкал: от устието на река Бугулдейка (106° 03` и.д.) до устието на река Горна Ангара и от там – вече по източното крайбрежие на езерото – до устието на река Селенга. От там се завръща до устието на река Баргузин (109° и.д.), изкачва се по реката до 110°, завива на изток, преминава през горния басейн на река Иня (ляв приток на Баргузин), пресича Икатския хребет и достига до река Кидимит, от басейна на река Витим. Добира се до Витим, от където продължава на север по Витимското плато, отново пресича Икатския хребет и се завръща в долината на река Баргузин. През есента се добира до устието на Селенга и през град Чита достига до Нерчинския край, където изследва забайкалските рудни находища.

През пролетта и лятото на 1773 година изследва реките Исет (638 км, ляв приток на Тобол) и Чусовая (735 км), а след това около 800 км от западните склонове на Урал до Оренбург. Изследва и западната част на възвишението Общ Сърт, река Узен (650 км), река Голям Иргиз (675 км) и част от Волга до Астрахан.

През февруари и март 1774 година се изкачва по Волга до Казан, а след това до Ярославл. Изследва река Унжа (550 км, приток на Волга) и Чухломското езеро (ок. 50 км²). По-късно същата година, изследва Галичкото езеро (75 км²), Галичко-Чухломската равнина, езерото Неро (Ростовско, 52 км²) и езерото Плещеево (Переславское, 50 км²) и през есента на 1774 се завръща в Санкт Петербург.

По време на своето четиригодишно пътешествие Георги събира огромно количество научни сведения за природата, ландшафта, полезните изкопаеми, климата и народите на Западен Сибир, прави множество портретни и пейзажни картини. През 1775 година започва да ги издава във вид на списание. По-късно от 1776 до 1780 година от събраните материали от него и от другите участници в „академичните“ експедиции издава голям труд „Beschreibung aller Nationen des Russischen Reichs, ihrer Lebensart, Religion, Gebräuche, Wohnungen, Kleidung und übrigen Merckwürdigkeiten St.“ Petersburg, 1776 – 1780 („Описание всех в Российском государстве обитающих народов, также их житейских обрядов, вер, обыкновенный, жилищ, одежд и прочих достопамятностей“ /ч. 1 – 3, 1776 – 77/).

Академична кариера и смърт (1776 – 1802)

През 1776 година Георги е назначен за професор по химия в Академията на науките. От 1781 г. завежда академичната химическа лаборатория. Занимава се с медицинска практика и се счита за един от най-добрите медици по това време в Санкт Петербург.

През 1783 година е избран за академик в катедрата по химия. През тези години Георги прави интересно описание на флората на Петербургска губерния и първо фундаментално описание на самия град „Описание российско-императорского столичного города Санкт-Петербурга и достопримечательностей в окресностях оного, с планам“, което излиза на немски език през 1790 година и е преведено на руски през 1794 година.

Умира на 27 октомври 1802 година (стар стил) в Санкт Петербург на 72-годишна възраст.

Трудове

• Bemerkungen einer Reise im Russischen Reich im Jahre 1772. St. Petersburg 1775; Auszüge daraus: Merkwürdigkeiten verschiedener unbekannten Völker des russischen Reichs. Frankfurt und Leipzig, 1777
• Geographisch-physikalische und naturhistorische Beschreibung des Russischen Reichs / zur Uebersicht bisheriger Kenntnisse von demselben. Nicolovius, Königsberg, erschienen in 6 Bänden von 1797 bis 1802. Nachdruck: Hansebooks, 2017, ISBN 978-3-7434-4092-0.
• Beschreibung aller Nationen des Russischen Reichs, ihrer Lebensart, Religion, Gebräuche, Wohnungen, Kleidung und übrigen Merckwürdigkeiten. C.W. Müller, St. Petersburg, 1776–1780

Източници

• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, Москва, 1970, стр. 261 – 263.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, Москва, 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), Москва, 1984, стр.41 – 43, 149.
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, Москва, 2001, стр. 108 – 110.