Йосиф Слипий
| Йосиф Слипий Йосиф Сліпий | |
| украински източнокатолически епископ | |
 | |
| Роден |
17 февруари 1892 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 септември 1984 г.
|
| Погребан | Лвов, Украйна |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Папски Григориански университет Папски източен институт Лвовски университет |
| Йосиф Слипий в Общомедия | |
Йосиф Слипий (на украински: Йосиф Сліпий; на руски: Йосиф Слипый или Слепо́й) е източнокатолически духовник от Украйна, титулярен серски архиепископ и коадютор на Лвовската архиепархия с право на наследяване от 25 ноември 1939 до 1 ноември 1944 година, архиепископ на Лвов и глава на Украинската гръкокатолическа църква от 1 ноември 1944 до 23 декември 1963 година, върховен архиепископ лвовски от 1963 до смъртта си в изгнание в 1984 година, кардинал-свещеник от 22 февруари 1965 година с титлата на църквата „Свети Атанасий“ от 25 февруари 1965 година.[2] Епископ Йосиф лежи в съветски лагери в Сибир от 1945 до 1953 и от 1958 до 1963 година, когато е освободен и принуден да емигрира.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 17 февруари 1892 година в голямо семейство в украинското село Заздрост (на украински Заздрист), тогава в Кралство Галиция и Лодомерия на Австро-Унгария.[3][4] Баща му е Иван Коберницки-Слипий, а майка му - Анастасия Дичковска. Според традицията семейството носи прозвището Слипий, тоест Слепи от предшественик, който през 1709 година е бил ослепен от руснаците, защото се е сражавал при Полтава срещу цар Петър I на страната на хетман Иван Мазепа и шведския крал Карл XII. Предците на Йосиф Слипий търгували на пазара в Бучачи.[5]
Йосиф Слипий в 1898 - 1901 година учи в основното училище на родното си село. От втори клас изучава полски и немски език. През 1911 година завършва с отличие Тернополската украинска гимназия. Митрополит Андрей Шептицки, при едно от посещенията си в Тернополска област, забелязва високия 2 m Слипий, който пее в църковния хор на гимназията с мощен класив бас, и го взима под своя опека.[6]
В 1911 година Йосиф Слипий влиза в гръкокатолическата Лвовската духовна семинария. Митрополит Андрей, виждайки таланта на Йосиф, го изпраща да учи в колежа Канизианум в Инсбрук, Австрия, който завършва в 1917 година.[7]
След завръщането му в Русия, на 30 септември 1917 година в Унивската лавра на Украинската гръкокатолическа църква митрополит Андрей го ръкополага за свещеник. В 1918 година в Инсбрук Йосиф Слипий защитава докторската си теза „Концепцията за вечния живот на Свети Евангелист Йоан“ (на немски: Die Auffassung des ewigen Lebens nach dem heiligen Evangelisten Johannes). В 1921 година се хабилитира с труда „Учение за Светата Троица на византийския патриарх Фотий“ (Die Trinitatslehre des byzantinischen Patriarchen Photios).[8]
След Инсбрук Йосиф Слипий се връща в Рим, където от 1920 до 1922 година учи в Папския източен институт и в Папския Григориански университет.[9]
От 1922 година е професор по догматика в семинарията в Лвов, който след Първата световна война вече е в новосъздадената Втора полска република. От 1926 година е ректор на учебното заведение. Организаторът на Богословското научно дружество и от 1926 година негов постоянен глава, автор е на статута му и събира в него редица учени. В 1923 година Йосиф Слипий основава и редактира тримесечника „Богословие“. На 14 април 1929 става ректор на новооснованата Лвовска богословска академия, чието тържествено откриване се състои на 6 октомври 1929 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ slipiy // Посетен на 17 октомври 2020 г.
- ↑ Josyf Cardinal Slipyj † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 11 април 2019. (на английски)
- ↑ Choma, Ivan. Josyf Slipyj. La Casa di Matriona. 2001. ISBN 9788887240245. с. 19. (на италиански)
- ↑ Annuario pontificio. Tipografia Poliglotta Vaticana, 1954. с. 270. (на италиански)
- ↑ Тернопільщина. Історія міст і сіл: у 3 т. // . Т. T. 3 : М — Ш. Тернопіль, ТзОВ «Терно-граф», 2014. ISBN 978-966-457-246-7. с. 608. (на украински)
- ↑ Хом'як, Орися. Сліпий бачив церкву вільною // Високий замок. 23–25 січень 2015. с. 7. (на украински)
- ↑ Хома, І. Йосиф Сліпий: Отець та ісповідник Української мученицької церкви. Рим, Вид-во Салезіян. — Т-ва Святої Софії, 1992.
- ↑ Mykhaleyko, Andriy. Per aspera ad astra: der Einheitsgedanke im theologischen und pastoralen Werk von Josyf Slipyj (1892-1984), eine historische Untersuchung. Würzburg, Augustinus bei Echter, 2009. ISBN 9783429041786. с. 136.
- ↑ Choma, Ivan. Josyf Slipyj. Milano, La Casa di Matriona, 2001. ISBN 9788887240245. с. 28. (на италиански)
| Фредиано Джанини | → | серски архиепископ (25 ноември 1939 – 1 ноември 1944) |
→ | Умберто Малкиоди |
| ? | → | лвовски коадютор (25 ноември 1939 – 1 ноември 1944) |
→ | ? |
| Андрей Шептицки | → | лвовски архиепископ (1 ноември 1944 – 23 декември 1963) |
→ | … |
| … | → | лвовски върховен архиепископ (23 декември 1963 – 7 септември 1984) |
→ | Мирослав Любачивски |
| Габриел Акасиус Куса | → | кардинал-свещеник на „Свети Атанасий“ (25 февруари 1965 – 7 септември 1984) |
→ | Лучиан Мурешан |
|
