Йоркска катедрала

Йоркската катедрала (на английски: York Minster), официално назована Катедрала и архиепископска църква на Св. Петър в Йорк (на английски: The Cathedral and Metropolitan Church of St Peter in York) е готическа катедрала в Йорк, Англия и една от най-големите катедрали в Северна Европа, наред с Кьолнската катедрала. Катедралата е седалище на архиепископа на Йорк, вторият най-висш пост в Англиканската църква и катедрала на Йоркската епархия. Управлява се от декан и съвет. Понякога се счита, че службите в катедралата се доближават до англо-католическото течение в Англиканската църква.

Катедралата има богато декориран готически неф и дом на катедралния съвет (Chapter house), перпендикулярен готически презвитериум и източен край, и ранноанглийски северен и южен трансепт. Нефът съдържа Западния прозорец, създаден през 1338 г., а в Параклиса на Богородица (Lady Chapel) в източния край е Големият източен прозорец (завършен през 1408 г.), най-големият средновековен стъклопис в света. В северния трансепт е Прозорецът на петте сестри, всеки от стреловидните прозорци на който е висок над 16 м. Южният трансепт съдържа известния Розетен прозорец. Църквата е дълга 158 м, хорът е висок 31 м, а трите кули по 60 м.

История

Датчаните унищожават дотогавашната църква през 1075 г. и от 1080 г. започва строежът на съвременната катедрала. Построена в нормански стил, тя е дълга 111 м и са ѝ придадени червени и бели линии. Новата структура е повредена от пожар през 1137 г., но скоро е ремонтирана. Хорът и криптата са реконструирани през 1154 г. и е построен нов параклис, всичките в нормански стил.

Готическият стил в катедралите пристига в средата на 12 век. Уолтър де Грей е ръкоположен за архиепископ през 1215 г. и нарежда построяването на готическа катедрала, сравнима с Кентърбърийската катедрала; строежът започва през 1220 г. Северният и южният трансепт са първите нови структури; и двете са изградени в ранноанглийски готически стил, но имат подчертано различни стени. Завършена е също значителна централна кула с дървена островърха кула. Катедралата е обявена за завършена и е осветена през 1472 г.

Английската реформация води до ръкополагането на първия Англикански архиепископ, ограбването на много от богатствата на катедралата и загубата на много от земите на църквата. При Елизабет I са положени организирани усилия да се премахнат всякакви римокатолически следи в катедралата: унищожени са гробници, прозорци и олтари. По време на Английската гражданска война градът е обсаден и попада във владение на силите на Оливър Кромуел през 1644 г., но главнокомандващият Томас Феърфакс предотвратява нанасянето на повече щети на катедралата.

Галерия

View from Precentor's Court
The Minster viewed from Low Petergate
A rear view of York Minster's West towers
South-western parts
The southwest tower of York Minster
360-degree view of the Chapter House
Chapter House, view to east
Ceiling and windows of the Chapter House
Oak doors that form the west entrance (inside view) with effigy of St Peter and semaphore saints on sides
Close-up of the stone carvings above the doors
Inside, view to west entrance
Stained glass window depicting the family tree of Jesus Christ
An individual stained-glass window by William Peckitt of York (1731-1795) depicting King Solomon
Inside view of rose window of south facade
Evensong in York Minster with Anglican choir music
Interior of central tower, looking up
Exterior, east end
York Minister Exterior Facade
Walking The Nave
Passing through to the Central Transept Tower
The Western front of the Minster