Йордан Христосков
| Йордан Христосков | |
 | |
| Министър на труда и социалните грижи | |
| Мандат | 17 октомври 1994 – 25 януари 1995 |
|---|---|
| Назначен от | XXXVII народно събрание |
| Заместник министър | |
| 1994-1995 | Емил Мирославов |
| Министър-председател | |
| 1994-1995 | Ренета Инджова |
| Предшественик | Евгени Матинчев |
| Наследник | Минчо Коралски |
| Втори мандат | 6 август 2014 – 7 ноември 2014 |
| Назначен от | Росен Плевнелиев |
| Заместник министър | |
| 2014 | Петя Евтимова |
| 2014 | Румяна Георгиева |
| 2014 | Спаска Петрова |
| Министър-председател | |
| 2014 | Георги Близнашки |
| Предшественик | Хасан Адемов |
| Лична информация | |
| Роден |
20 октомври 1951 г.
|
| Образование | ВИИ „Карл Маркс“ |
| Професия | икономист • политик |
Портал  Политика | |
Йордан Атанасов Христосков[1] е български икономист, статистик и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и образование
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Христосков е роден на 20 октомври 1951 г. в Милево, България. През 1976 година завършва ВИИ „Карл Маркс“. От 1976 до 1990 г. е научен сътрудник към БАН и Центъра за икономическо развитие. Доцент е в секция „Макроикономика“.
Владее английски и руски език.
Професионална и политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Между 1991 и 1994 година е заместник министър на труда и социалните грижи, а през 1994 – 95 г. – министър на труда и социалните грижи. В периода 1997 - 01 година влиза в работна група по пенсионните реформи към същото министерство[2]. От 2000 до 2007 г. е управител на НОИ.
Назначен е с указ № 200 на президента Росен Плевнелиев за служебен министър на труда и социалната политика от 6 август 2014 година.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервю с Йордан Христосков на тема: „Плоският данък да се махне от 1 юни!“ Архив на оригинала от 2013-12-20 в Wayback Machine. – temadaily.bg
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Проф. Йордан Христосков, служебен министър на труда и социалните грижи“, сайт на Президентството на Р. България, 5 август 2014 г.
- ↑ Цураков ?, стр. 370
- Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 370, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||
| |||||||||||||
| |||||||||||
|
