Йордан Ковачев (астроном)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Йордан Ковачев.
| Йордан Ковачев | |
| български астроном, геодезист и математик | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Работил в | Софийски университет |
| Титла | професор |
Йордан Давидов Ковачев е български астроном, математик и геодезист, професор в Софийския университет.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1875 г. в Кюстендил. Завършва Софийския университет, след което специализира две години геодезия в Париж и една година в Пруския геодезически институт в Потсдам. Той е първият асистент по астрономия в България. Работи в катедра Астрономия в Софийския университет от 1 септември 1901 г. до 1 януари 1904 г. До 1919 г. е нехоноруван доцент по математическа география, след което е хоноруван доцент, както и редовен професор по геодезия и културна техника в Агрономо-лесовъдския факултет.[3] Почива през 1934 г.[1][2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на над 150 научни и научнопопулярни труда в областта на астрономията и геодезията. По-важни са:[1][3]
- „Нашето звездно небе“ (1928)[4]
- „Животът на звездите“ (1929)[4]
- „Принос към историята на картата на България“ (1932)[2]
- „Астрономическа география“ (1932) – първият университетски учебник по астрономия.[3]
- „Радиоастрономия“ (1962)[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Батаклиев, Иван. Проф. Йордан Д. Ковачев // Известия на Българското географско дружество II. 1934. с. 15 – 17.
- ↑ а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 48.
- ↑ а б в г Историята на катедра Астрономия // Катедра Астрономия, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Архивиран от оригинала на 2017-03-26. Посетен на 17 януари 2017 г.
- ↑ а б в Български астрономически книги // Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Джордано Бруно“ – Димитровград. Посетен на 17 януари 2017 г.
|
