Йордан Вакарелски

Йордан Вакарелски
	Йордан Вакарелски
български аграрен инженер
Роден	12 ноември 1919 г. Момина клисура, Царство България
Починал	17 януари 1990 г. (70 г.) Пловдив, Народна република България
Националност	България

Йордан Николов Вакарелски е български аграрен инженер, пионер на механизацията в селското стопанство в България.

Създава комплексна механизация за типичните култури в Тракия, с което издига нивото на земеделието в цяла Южна България. Едно от най-значителните му изобретения са вертикално-ротационните почвообработващи органи.

Той е един от основателите на катедра „Механизация на селското стопанство“ в Аграрния университет в Пловдив и професор в нея.^[1]

Биография

Роден е на 12 ноември 1919 г. в с. Момина Клисура, Пазарджишко. На 12 години загубва майка си. Завършва Пазарджишката гимназия, където живее и учи сам. Завършва Агрономо–лесовъдния факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1943 г. През 1948 г. като млад учен е изпратен на изследователска работа в Карловия университет в Прага.

Кариерата си започва през 1947 г. като асистент и основател, заедно с проф. Асен Кацаров, на катедра „Механизация на селското стопанство“ към Аграрния университет в Пловдив. Още първите му статии през 1947 – 1950 г. служат като указание за работа на първите механизатори в България. По-късно конструира и усъвършенства машини и апарати, специално за почвите и терените на Южна България и Родопската яка. Оригиналните му идеи са свързани с типичните за Южна България култури: мента, фъстъци, лук-арпаджик, моркови, шипки и др., при които най-малко са възможностите за ползване на чужд опит и машини. Много от тези нестандартни апарати са уникални и като изобретения са документирани в публикациите му.

Разработва идеята за вертикално-ротационни органи за окопаване защитната зона на окопните култури, т.е. повърхността между отделните растения, възлизаща от 37 до 63%. Така за първи път той решава проблема за цялостното окопаване на най-масовите култури: царевица, слънчоглед, памук, цвекло, картофи без прилагането на тежък ръчен труд.

40 години работи в Аграрния университет Пловдив. Той е първият доцент (1958 г.) и първият професор (1966 г.), израснал в катедра „Механизация на селското стопанство“ и неин дългогодишен ръководител. Автор е на 80 научни труда. Поддържа контакти с учени от Германия (ГДР) от Университета „Ал. фон Хумболт“ Берлин, Техническия Университет в Дрезден, Селскостопанската Академия в Потсдам, „Тимирязевската Академия“ в Москва, Унгария, Япония и др.^[2]^,^[3]

Женен е за Зойка Вакарелска и имат две дъщери: Екатерина Петкова и Красимира Лангхайнрих.

Умира на 17 януари 1990 г. в Пловдив.

Награди и отличия

Орден „Св.св. Кирил и Методий“ 1970 г.

Избрани изобретения и публикации

„Механични ръце за първо и второ окопаване на царевица и слънчоглед“, Научни трудове на Висшия селскостопански институт (ВСИ) Пловдив 11, 1962 г., №1, 235 – 250.
„Приспособление за засаждане на ментови корени и механизиране сеитбата на ментата“, сп. Селскостопанска техника 1969 г., №13, 95 – 106.
„Приспособление за засаждане на арпаджик“, сп. Селскостопанска техника 1972 г., №1, 13 – 15.
„Сеещ апарат за фъстъци“, сп. Механизация и електрификация на селското стопанство, 1962 г., №5, 27 – 29.

Личност

Изявен практик, който редовно експериментира с техниците си.
Ентусиазиран турист, обхожда планините с колеги и фамилията си. Това е наследил от своя баща, който участвайки в три войни и две въстания е бил принуден да опознае планините.
Той е братовчед на бележития етнограф Христо Вакарелски.
В негова чест компютърната зала към катедра Механизация на селското стопанство на Аграрния университет Пловдив носи неговото име.
По повод 100години от рождението на проф. Йордан Вакарелски през 2019 г.в Аграрния университет бе организирана изложба, посветена на него.

Източници

↑ Научно селскостопанско историческо дружество в България; съставители: Й. Ковачев, Д. Байлов, П. Иванов, И. Владимиров, К. Калчев, М. Минков, М. Маринов: Енциклопедия „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1914 – 1920 г.), стр. 37 – 38, „ЕВРОПРЕСА“, издателство „Земя“, ISBN 954-8345-40-4
↑ Екатерина Й. Петкова, Красимира Й. Лангхайнрих: „Проф. Йордан Вакарелски. Хроника на рода Вакарелски“ Архив на оригинала от 2020-10-11 в Wayback Machine., Първо издание; Академично издателство на Аграрния университет Пловдив, 2017, ISBN 978-954-517-259-5
↑ Екатерина Й. Петкова, Красимира Й. Лангхайнрих: „Проф. Йордан Вакарелски. Хроника на рода Вакарелски“, Второ преработено и допълнено издание, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ Пловдив, 2019, ISBN 978-619-202-382-9

[gray-1] Научно селскостопанско историческо дружество в България; съставители: Й. Ковачев, Д. Байлов, П. Иванов, И. Владимиров, К. Калчев, М. Минков, М. Маринов: Енциклопедия „Учени и дейци в селското и горското стопанство в България“ (родени 1914 – 1920 г.), стр. 37 – 38, „ЕВРОПРЕСА“, издателство „Земя“, ISBN 954-8345-40-4

[gray2-2] Екатерина Й. Петкова, Красимира Й. Лангхайнрих: „Проф. Йордан Вакарелски. Хроника на рода Вакарелски“ Архив на оригинала от 2020-10-11 в Wayback Machine., Първо издание; Академично издателство на Аграрния университет Пловдив, 2017, ISBN 978-954-517-259-5

[gray3-3] Екатерина Й. Петкова, Красимира Й. Лангхайнрих: „Проф. Йордан Вакарелски. Хроника на рода Вакарелски“, Второ преработено и допълнено издание, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ Пловдив, 2019, ISBN 978-619-202-382-9

[1]

[2]

[3]