Йона Маркова

Йона Маркова
	Йона Маркова
български военнослужещ
Битки/войни	Сръбско-българската война; Балканската война
Дата и място на раждане	1855 г. Бойница, Османска империя
Дата и място на смърт	1923 г. (68 г.) София, Царство България

Йона Маркова – „жената с войнишки шинел“, взела участие в Сръбско-българската война, 1885 г.

Биография

Йона (Йонка) Маркова е родена през 1855 г. в с. Бойница, Видинско^[1]

Нещастна от първия си брак, тя напуска съпруга си. По-късно се омъжва повторно и споделя войнишката съдба на новия си избраник по време на Сръбско-българската война. Под името Иван Марков тя постъпва като доброволец в армията. Зачислена е най-напред в съставената във Видин на 7 – 8 септември 1885 г. Втора Видинска доброволческа част, предвождана от Димитър Ганчев от Видин. Този факт впечатлява съвременниците, сред които е и военният деец и историк Йордан Венедиков (1871 – 1957), който ще напише: „...доброволци от разни градове вече се бяха упътили към София. Видинският комитет бе един от първите в това отношение. Той бе стъкмил чета от 125 души, между които имаше черногорци и други славяни. Между тях беше и прочутата по своята войнственост жена Иванка.“.^[2] На 10 септември тази чета потегля с кораб от Видин за Лом, а от там пеша за София, където се включва в състава на 2-ра Софийска опълченска поборническа дружина (сформирана на 21 септември 1885 г. в София) под командването на кап. Кавалов. Йона взема участие в боевете при Трън, Сливница, Цариброд и Пирот.

За бойните заслуги лично главнокомандващият княз Александър Батенберг я награждава с орден „За храброст“ ІV степен, с думите „Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти бъде винаги жив!“

По-късно получава и сребърен медал за участие в Сръбско-българската война (учреден с Указ №29 на княз Александър Батенберг от 19 февруари 1886 г.). Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

Йона Маркова се включва и в Балканската война, където се отличава в боевете при Одрин. За дългогодишната си военна служба тя получава и втори орден „За храброст“.

След войните живее в София. Една от първите жени, осмелили се да носят панталон по улиците на София.

Умира през 1923 г. на 68-годишна възраст. Погребана е с почести и военна музика.^[3]

Източници

↑ Туртуриков, Г. „Юначните дъщери на българската бойна слава“, изд. Абагар 2016 г., стр.216 – 217
↑ Йордан Венедиков, „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.“, Изд. Доброволческа организация „Сливница“, С. 1935 г., стр.29
↑ Йоцов, Й. „Градът на завоя. Книга за Видин и достойните му граждани“, Изд. „Витоника-Ванко Иванов“, Вн., 2008 г.

[1] Туртуриков, Г. „Юначните дъщери на българската бойна слава“, изд. Абагар 2016 г., стр.216 – 217

[2] Йордан Венедиков, „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.“, Изд. Доброволческа организация „Сливница“, С. 1935 г., стр.29

[3] Йоцов, Й. „Градът на завоя. Книга за Видин и достойните му граждани“, Изд. „Витоника-Ванко Иванов“, Вн., 2008 г.

[1]

[2]

[3]