Йозгат

Йозгат
Yozgat
	Йозгат Yozgat
— Град —
	Йозгат
Страна	Турция
Вилает	Йозгат
Площ	2054 km²
Надм. височина	1406 m
Население	73 835 души (2009)
Пощенски код	66xxx
Телефонен код	0354
Официален сайт	www.yozgat.gov.tr
	Йозгат в Общомедия

Йозгат (на турски: Yozgat) е град и административен център на вилает Йозгат в Турция. Намира в Централна Турция на 1406 метра н.в. Пощенският му код е 66xxx, а телефонният 0354. Според преброяването от 2019 г. населението на областта е 421 200, от които 106 280 живеят в град Йозгат.^[1]

История

Първите проучвания на града започват едва през 1993 г. Оттогава археолозите са открили безброй артефакти, принадлежащи към 5 различни древни цивилизации от района, както и артефакти, които принадлежат към 5 различни епохи – бронзовата, елинистическата, хетската, медната и горновизантийската епохи.

Повърхностни разкопки и проучвания също бяха предприети на платото Керкенес от д-р Джефри Съмърс, британски археолог. Смята се, че платото е домът на изгубения град Птерия. Търсенето на този изгубен град, както и на други постройки от стария свят, започва през 2013 г. Проучванията се правят в район, който е заобиколен от стени и е известно, че датира от почти 2600 години.

Според исторически сведения, Птерия е разрушена, опожарена и изоставена по време на битката при Птерия между лидийците и мидийците. Тази битка завърва по време на слънчево затъмнение на 28 май 585 г. пр. н. е. и се разбира като поличба, че боговете искат битката да спре.

Друго място за разкопки в региона, което заслужава да бъде споменато, е в Кусаклу Тумул. Екип, ръководен от д-р Стефания Мацони, работи на обекта от 2008 г. и се смята, че някога в региона е съществувала хетската цивилизация, както и град Зипаланда. Като част от тези разкопки е открита 2000-годишна римска баня, за която се твърди, че е била използвана за лечение на хора от раните им. В района са открити и следи от римската, селджукската, византийската и османската епоха.

На 28 км от града ^[2] се намира село Богазкале, в близост до което се провеждат разкопки за руините на Хатуша, столицата на древното Хетско царство.^[3]

Тъй като толкова много история все още не е разкрита от един-единствен град, археолозите продължават да се надяват да разкрият още много чудеса на древния свят през следващите няколко години. Вече е доказано, че районът е бил дом на множество цивилизации, които датират чак от римската епоха. Археолозите продължават да се надяват да успеят да разкрият много повече структури и тайни от стария свят с течение на времето.

След като старият административен център на региона Тавиум (Бююкнефес) е разрушен, нов център е създаден от Чапаноглу.

Османска епоха

Османската империя анексира Йозгат през 1398 г. Около 1911 г. той е главният град на едноименния Санджак във вилаета Анкара. Градът развива търговия с жълто зърно(Stil de grain yellow) и мохер. Санджакът е бил много плодороден и е имал добри развъдници, в които са се отглеждали едър рогат добитък, коне и дори камили за местното земеделие и външна търговия.

Йозгат е бил и лагер за военнопленници през Първата световна война, държащ британски и имперски офицери, пленени при обсадата на Кут, ^[4] включително Е. Х. Джоунс и К. В. Хил, чиито опити за бягство са разказани в книгата "Пътят към Ен-дор".

География

Градът е разположен на 1335 м надморска височина, на 170 км източно от Анкара, близо до върха на тясна долина, през която минава пътят Анкара-Сивас. Подобно на голяма част от Анадолското плато, земите около Йозгат са обезлесени вследствие на хилядите години на човешко обитаване. Това прави климата и времето сурови през лятото и зимата. Въпреки това Турция предприе големи стъпки, за да залеси поне част от региона.

Климат

Йозгат има континентален климат със студена снежна зима и топло и сухо лято. Средните летни температури са 26 °C през деня. Зимните температури могат да паднат до -20 °C в разгара на сезона.^[5].

Икономика

Градът е важен транспортен център, има фабрики за експлозиви, пивоварна и мелници. В близост до града има места за добив на оловни и манганови руди.

Забележителности

Основните забележителности на град Йозгат са часовниковата кула Йозгат, построена през 1908 г. и джамията Чапаноглу, построена от семейство Чапаноглу, които са основателите на Йозгат. Национален парк Йозгат Пайн Гроув е с площ от 264 ха (2,64 км 2 ), в който растат различни видове борови дървета, някои на възраст до 500 години.

Спорт

Градският футболен отбор Йозгатспор играе в Турската регионална аматьорска лига.

Известни хора

Ага Ефенди (1832–1885), журналист, издател на първия турски вестник
Насух Акар (1925–1984), олимпийски златен медалист по борба
Джелал Атик (1918–1979), олимпийски златен медалист по борба
Бекир Боздаг (1965), заместник министър-председател
Джемил Чичек (1946), председател на Великото народно събрание на Турция
Айлин Дашделен (1982), европейска шампионка по вдигане на тежести
Джон Илхан (1965–2007), турско-австралийски бизнесмен
Лютфула Каялар (1952), бивш министър на финансите
Сонер Йозбилен (1947), народен певец
Бозоклу Мустафа паша (1693–1694), османски велик везир
Юсуф Иззет паша (1876–1922), османски и турски генерал
Мехмет Топуз (1983), футболист
Мехмет Нида Тюфекчи (1929–1993), народен певец
Мехмет Йълдъз (1981), футболист
Нубар Озанян (1956-2017), арменски комунист, роден в Турция

Източници

↑ Turkey // GeoHive. Johan van der Heyden. Архивиран от оригинала на 19 October 2007. Посетен на 13 February 2014.
↑ архивно копие // Архивиран от оригинала на 2019-12-23. Посетен на 2022-02-03.
↑ Hattusha: the Hittite Capital — UNESCO World Heritage Centre
↑ Steuer, Kenneth. Pursuit of an 'Unparalleled Opportunity' // с. Appendix A. Посетен на 18 September 2016.
↑ Meteoroloji Genel Müdürlüğü

[geoh-1] Turkey // GeoHive. Johan van der Heyden. Архивиран от оригинала на 19 October 2007. Посетен на 13 February 2014.

[2] архивно копие // Архивиран от оригинала на 2019-12-23. Посетен на 2022-02-03.

[3] Hattusha: the Hittite Capital — UNESCO World Heritage Centre

[4] Steuer, Kenneth. Pursuit of an 'Unparalleled Opportunity' // с. Appendix A. Посетен на 18 September 2016.

[5] Meteoroloji Genel Müdürlüğü

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]