Направо към съдържанието

Йован Дучич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йован Дучич
Јован Дучић
Роден17 февруари 1871 г.
Починал7 април 1943 г. (72 г.)
Либъртивил, САЩ
Професиядипломат
Жанрпроза, поезия
ТечениеСимволизъм
Йован Дучич в Общомедия

Йован Дучич (на сръбски: Јован Дучић; 1871 – 1943) е босненско-херцеговински и сръбски югославски поет, писател и дипломат.

Академик на Сръбската академия на науките и изкуствата от 1937 г. Съосновател на сръбската националистическа група „Народна отбрана“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йован Дучич е роден на 17 февруари 1871 г. в град Требине[1], който по онова време влиза в състава на Босненския вилает на Османската империя. Завършва местното общообразователно училище и задочно обучение в Мостар и по-късно учи за учител в Сомбор. В продължение на няколко години работи като учител в разни градове, след което се завръща в Мостар и започва издаването на собствения литературен вестник „Зора“ (1896 – 1901), в съавторство с писателя Светозар Чорович и поета Алекса Шантич.

Неприкритият сръбски патриотизъм на Дучич довежда до проблеми с властите – тогава момент Босна и Херцеговина е под контрола на Австро-Унгария – и той решава да замине в чужбина да продължи обучението си, основно в Женева и Париж. Завършва висшето си юридическо образование в университета в Женева.

Завръща се в родината си през 1907 г., установявайки се на сръбска дипломатическа служба. Въпреки че преди това се изказва против създаването на Югославия, прави доста успешна кариера в дипломацията, като по различно време служи в Истанбул, София, Рим, Атина, Кайро, Мадрид и Лисабон. През 1937 г. става пръв югославски посланик в Румъния. Свободно говори няколко чужди езика, печели си репутацията на безупречен дипломат. Посмъртно е публикуван негов сборник с дипломатически писма – в САЩ (1952) и в Югославия (1991).

Най-голяма слава обаче Дучич получава като поет. Първия си поетичен сборник публикува още в Мостар през 1901 г., а втория – в Белград през 1912 г. В творбите му се вижда ясно влиянието на Воислав Илич, водещ сръбски поет от края на 19 век. Многото пътувания из Европа позволяват на автора да създаде свой собствен уникален стил, в основата на който е течението на символизма. Поезията на Дудич засяга теми, нетипични за сръбските автори от предишните поколения. В стремежа си да придаде на своите произведения по-голямо символично значение, пише стихове по френски маниер само в 2 стила: дванадесетсложно и единадесетсложно. Освен на поезия и проза, Дудич е автор и на множество есета и научни статии по литература. Високо ценени са неговите поетични писма, написани в Швейцария, Гърция, Испания и други страни.

По време на нахлуването в Югославия на фашистка Германия през 1941 г. Дучич емигрира в САЩ, където се заселва при свой далечен роднина в град Гери, щата Индиана. Там в продължение на 2 години до смъртта си е начело на чикагската организация на Сръбската народна отбрана (основана през 1914 г. от Михаил Пупин), която представлява сръбската диаспора в Съединените щати. По онова време Дучич е доста продуктивен, пише много стихове, исторически книги и вестникарски статии, засягащи темите за сръбските национални интереси и протести срещу масовите убийства на сърби от пронацисткия хърватски режим на усташите.

Умира в голямото село Либъртивил (край Чикаго), щата Илинойс на 7 април 1943 г. Погребан е там в гробището на сръбския православен манастир „Св. Сава“. Самият Дучич в завещанието си иска да бъде погребан в родния си Требине, поради което на 22 октомври 2000 г. останките му са пренесени в специално построения за това манастир Херцеговинска Грачаница[2].

Старият гроб (1943 – 2000) на Йован Дучич в САЩ

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Портретът на Дучич е на националната валута на Босна и Херцеговина, като е изобразен на банкнота от 50 конвертируеми марки.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Pjesme, knjiga prva, izdanje uredništva Zore u Mostaru, 1901
  • Pesme, Srpska književna zadruga, Kolo XVII, knj. 113. Beograd, 1908
  • Pesme u prozi, Plave legende, pisano u Ženevi 1905. Beograd, 1908
  • Pesme (štampa „Davidović“), Beograd, 1908
  • Pesme, izdanje S. B. Cvijanovića, Beograd, 1911
  • Sabrana dela, Knj. I-V. Biblioteka savremenih jugoslovenskih pisaca, Beograd, Izdavačko preduzeće „Narodna prosveta“ (1929 – 1930). Knj. I Pesme sunca (1929)
  • Knj. II Pesme ljubavi i smrti (1929)
  • Knj. III Carski soneti (1930)
  • Knj. IV Plave legende (1930)
  • Knj. V Gradovi i himere (1930)
  • Knj. VI Blago cara Radovana: knjiga o sudbini, Beograd, izdanje piščevo, 1932
  • Gradovi i himere, (Putnička pisma), Srpska književna zadruga, Kolo XLII, Knj. 294. Beograd, 1940
  • Federalizam ili centralizam: Istina o spornom pitanju u bivšoj Jugoslaviji, Centralni odbor Srpske narodne odbrane u Americi, Čikago, 1942
  • Jugoslovenska ideologija: istina o jugoslavizmu, Centralni odbor Srpske narodne odbrane u Americi, Čikago, 1942
  • Lirika, izdanje piščevo, Pitsburg, 1943
  • Sabrana dela, Knj. X Jedan Srbin diplomat na dvoru Petra Velikog i Katarine I – Grof Sava Vladislavić – Raguzinski, Pitsburg, 1943
  • Sabrana dela, Knj. VII-IX (Odabrane strane). Rukopise odabrali J. Đonović i P. Bubreško. Izdanje Srpske narodne odbrane u Americi, Čikago, 1951
  • Sabrana dela, (uredili Meša Selimović i Živorad Stojković), Svjetlost, Sarajevo, 1969
  • Sabrana dela, (uredili Meša Selimović i Živorad Stojković. Pregledao i dopunio Živorad Stojković), BIGZ, Svjetlost, Prosveta, Beograd-Sarajevo, 1989

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дучич, Йован“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​