Йован Авакумович
Йован Авакумович Јован Авакумовић | |
сръбски юрист и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Юридически факултет на Белградския университет |
Подпис | |
Йован Авакумович в Общомедия |
Йован Авакумович (на сръбски: Јован Авакумовић) е сръбски юрист и политик, водач на Либералната партия през 1889–1895 и 1901–1903 година. Участник в заговора за убийството на крал Александър Обренович, след Майския преврат през 1903 година Авакумович е за кратко министър-председател на Сърбия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Авакумович завършва юридически факултет в Белград, през 1862-1866 година следва право в Хайделберг, Берлин, Цюрих и Париж. След завръщането си в Сърбия работи като държавен служител в касационния съд. През 1875 е префект на Белград. През 1880 и отново през 1887 година е министър на правосъдието в правителствата на Йован Ристич. От 1881 до 1887 година е член на Касационния съд.[1]
След абдикацията на крал Милан и назначаването на Ристич за първи регент на малолетния Александър, Авакумович застава начело на Либералната партия. През 1892 година, когато настъпва разрив между регентството и управляващата Радикална партия, той оглавява правителството и външното министерство. В борба с радикалите съумява да спечели изборите през пролетта на 1893 година, но скоро след това е отстранен от министър-председателския пост с държавен преврат, извършен от крал Александър.[1]
Авакумович се включва в офицерския заговор за убийството на краля.[2] Веднага след преврата в края на май 1903 година съставя временно правителство, при което е избран нов крал – Петър Караджорджевич. След това Авакумович се оттегля от политиката и оглавява адвокатска кантора в Белград.[1]
Авакумович е автор на многобройни юридически трактати, в това число 10-томна „Теория на наказателното право“ („Теориjа казненог права“), издадена в Белград между 1887 и 1897 година. От 1893 година е член на Сръбската кралска академия.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Moritsch, Andreas. Avakumović, Jovan, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 1. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1974, с. 114-115. Посетен на 14.12.2017.
- ↑ Jовановић, Слободан. Влада Александра Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1936. с. 344-345. Посетен на 14.12.2017.