Направо към съдържанието

Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург
Joachim Sigismund von Brandenburg
маркграф на Браденбург
Роден
Починал
ПогребанБерлинска катедрала, Берлин, Федерална република Германия
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаЙохан Зигизмунд (Бранденбург)
МайкаАнна от Прусия (1576 – 1625)
Братя/сестриГеорг Вилхелм (Бранденбург)
Мария Елеонора фон Бранденбург
Катарина фон Бранденбург
Анна София фон Бранденбург
Съпруганяма
Децаняма
Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург в Общомедия

Йоахим Зигизмунд фон Бранденбург (на немски: Joachim Sigismund von Brandenburg; * 25 юли 1603 в Берлин; † 22 февруари 1625 в Берлин) от фамилията Хоенцолерн е маркграф на Браденбург и велик майстор на протестантския Йоанитски орден.

Той е вторият син на курфюрст Йохан Зигизмунд фон Бранденбург (1572–1620) и Анна от Прусия (1576–1625), най-възрастната дъщеря на херцог Албрехт Фридрих от Прусия. По-големият му брат курфюрст Георг Вилхелм (1595–1640) се жени през 1616 г. в Хайделберг за принцеса Елизабет Шарлота от Пфалц. Сестра му Мария Елеонора (1599–1655) се омъжва през 1620 г. за крал Густав II Адолф от Швеция (1594–1632).

Майка му желае да постави Йоахим за наследник на Херцогство Прусия, което е донесла към Курфиурство Брамденбург.[1] Но баща му курфюрст Йохан Зигизмунд отказва да раздели страната.

Брат му Георг Вилхелм му дава през 1624 г. службата херенмайстор на Йоанитския орден в бранденбургския балей Зоненбург. Йоахим Зигизмунд умира следващата година на 21 години и е погребан в гробницата на Хоенцолерните в Берлинската катедрала.

  • Gustav Adolf Harald Stenzel: Geschichte des preussischen Staats: Vom jahre 1191 bis 1640, F. Perthes, 1830, S. 427
  • Gottlob von Polenz: Geschichte des französischen Calvinismus bis zur Nationalversammlung I. J. 1789, F.A. Perthes, 1857, S. 712
  • G. W. v Raumer: Friedrich Wilhelm des Grossen, Kurfürsten von Brandenburg Kinderjahre: Aus archivalischen Quellen, Decker, 1850, S. 16
  1. Carl Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation, Teil 1, Hoffmann und Campe, 1851, S. 89