Йоан Палеолог (кесар)
| Йоан Палеолог | |
| Роден |
1288 г.
|
|---|---|
| Починал | 1327 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Константин Палеолог |
| Майка | Ирина Раулина Палеологина |
| Деца | Мария Палеологина |
Йоан Палеолог (на средногръцки: Ἱωάννης Παλαιολόγος) е византийски военачалник от XIII - XIV век, от династията Палеолози.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1288 - 1289 година в семейството на византийския военачалник Константин Палеолог и съпругата му Ирина Раулина Палеологина, които се женят около 1287 година.[1] Внук е на император Михаил VIII Палеолог (1259 – 1282) и Теодора Дукина Ватацина.[2]
В 1305 година Йоан Палеолог получава придворния ранг паниперсеваст. Неясно по каква причина на смъртното си ложе в 1306 година Константин Палеолог се разграничава от сина си.[3]
До 1325/26 година, по време на Гражданската война между Андроник II Палеолог и Андроник III Палеолог, Йоан Палеолог е управител на Солун. В 1326 година Йоан Палеолог се обръща срещу чичо си, император Андроник II и се присъединява към силите на сръбския владетел Стефан Урош III, с когото опустошава византийските владения в Централна Македония до Сяр. Андроник II се опитва да го върне на своя страна, като му изпраща пратеници, носещи отличителните знаци на кесар, втората най-висока титла във византийската дворцова йерархия. Йоан се съгласява да се откаже от бунта си и да се върне в Солун, но се разболява и скоро след това умира в Скопие.[2]
Малко след 1305/06 година Йоан Палеолог се жени Ирина, дъщеря на Теодор Метохит.[4] Двойката има дъщеря, Мария Палеологина, която става кралица съпруга на Стефан Урош, и неназован син, който е убит в битката при Русокастро през 1332 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Schrijver, Frouke Marianne (September, 2012). The early Palaioligan court (1261 – 1354) [A thesis submitted to the University of Birmingham for the degree of Doctor of Philosophy]. E-theses repository, University of Birmingham Research Archive, p. 100, https://etheses.bham.ac.uk/id/eprint/4105/8/Schrijver13PhDreduced_size.pdf
- ↑ а б в ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Kaplaneres, Sokrates et al. (1989). 21479. на старогръцки: Παλαιολόγος Ἱωάννης. – Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, 9. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1
- ↑ Gaul, Niels (2016). All the Emperor's Men (and His Nephews): Paideia and Networking Strategies at the Court of Andronikos II Palaiologos, 1290–1320.. – Dumbarton Oaks Papers, 70, 251, JSTOR 26497737, https://www.academia.edu/8319547, посетен на 25 април 2022
- ↑ Gaul, Niels (2016). All the Emperor's Men (and His Nephews): Paideia and Networking Strategies at the Court of Andronikos II Palaiologos, 1290–1320.. – Dumbarton Oaks Papers, 70, 245, 251, JSTOR 26497737, https://www.academia.edu/8319547, посетен на 25 април 2022
