Направо към съдържанието

Йоан Куркуас (катепан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоан Куркуас
византийски военачалник и провинциален управител от арменски произход
Роден
Починал
1010 г.
Военна служба
Званиестратег

Йоан Куркуас или Йоан Куркуа[1] (на средногръцки: Ἰωάννης Κουρκούας, на италиански: Giovanni Antipati da Cusira, от титлата му антипат) е византийски военачалник и провинциален управител от арменски произход – катепан на Италия от 1008 г. до смъртта си през 1009/1010.

Йоан Куркуас е част от аристократичния клан на Куркуасите, които имат арменски произход.[2]

Назначен е за катепан на Италия на мястото на убития през 1007 г. катепан Алексий Ксифий. Управлението на Йоан Куркуас съвпада по време с началото на мащабно въстание на лангобардите в Апулия. Въстанието избухва през май 1009 г. в Бари и бързо обхваща и други градове в областта. Йоан не успява да потуши бунта – той е убит в битка с бунтовниците в края на 1009 г. или в началото на 1010 г., но през март 1010 г. катепан вече е Василий Месардонит.[3]

  1. На български фамилното име се среща и като Куркуа (виж: Гръцки извори за българската история, Т. V. София: БАН, 1964, с. 259, https://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_259.html ; Златарски, Васил (1971) [1927]. V. Сближение с Византия. Падане на България. 4. Руско-византийската война и падането на източната половина на царството.. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) (II изд.). София, p. 579, http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_4.html ), и като Куркуас (виж: Мутафчиев, Петър (23 септември 2021). IV. Възход на средновековна Византия (843-963) - Роман Лакапин (920-945). Лекции по история на Византия. – История на света, 23 септември 2021, https://istorianasveta.eu/история/средните-векове/византия/180-възход-на-средновековна-византия-843-1025.html?start=5, посетен на 5 септември 2024 ; Павлов, Пламен (2018). Залезът на Първото българско царство (1015–1018 г.). – Електронна библиотека по архивистика и документалистика, https://www.electronic-library.org/books/Book_0083.html, посетен на 5 септември 2024 )
  2. Каждан 1975, с. 13.
  3. Барийски аноним .