Йоан Дука (син на Анна Комнина)
Йоан Дука Ίωάννης Δούκας | |
византийски аристократ от XII в. | |
Роден |
около 1103 г.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1173 г.
|
Семейство | |
Баща | Никифор Вриений |
Майка | Анна Комнина |
Братя/сестри | Алексий Вриений Комнин Ирина Дукина |
Съпруга | Теодора (1122 – 1138)[1] |
Йоан Дука (на средногръцки: Ίωάννης Δούκας, около 1103 г. – след 1173 г.) е византийски аристократ от средата на XII век, внук на император Алексий I Комнин от дъщеря му Анна Комнина.
Йоан Дука е роден около 1103 г. и е по-малък син на византийската принцеса Анна Комнина и съпруга ѝ Никифор Вриений.[2] По майчина линия е внук на император Алексий I Комнин, племенник на император Йоан II Комнин и първи братовчед на император Мануил I Комнин. В източниците обаче присъства единствено с фамилното име Дука и не използва фамилните имена на родителите си.[3]
Йоан гради кариера в армията и според Константин Манасий, който хвали и литературните му предпочитания, той се отличил във войните срещу италийците, селджуците и срещу други варвари, включително и в Кавказ. В една епитафия за първата му съпруга Теодор Подром пък съобщава, че Йоан Дука взел участие в поход срещу селджуците от Сангарий, датиран около 1138 г. Йоан Дука вероятно е същият Йоан Дука, когото Йоан Кинам нарича братовчед на император Мануил I Комнин и който през 1146 г. във Витиния разтървал брата на императора – севастократор Исак Комнин, и братовчед му Андроник Комнин, като с помощта на императора смекчил удара на обидения севастократор и чрез юздите на коня си го отклонил към челюстта на Андроник Комнин.[4] Името на Йоан Дука се споменава и сред присъстващите членове на императорския синод от 6 март 1166 г.[3] Предполага се, че през 1173 г. Йоан Дука е бил все още жив, тъй като Евстатий Солунски и Константин Манасий го споменават като такъв в две свои слова, които пишат за покойния му син Никифор Комнин, който починал през същата година.[5]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]През 1122 г. Йоан Дука се жени за грузинска принцеса на двойна сватбена церемония, на която брат му Алексий взел за съпруга друга грузинска принцеса.[6] Пристигането на двете абасгийки в Константинопол станало през 1118 г., малко след смъртта на император Алексий I,[7] но сватбата им била отложена заради предстояща война. В Константинопол съпругата на Йоан Дука приела името Теодора и му родила син на име Никифор.[8] Докато Йоан Дука бил на война срещу селджуките от Сангарий през 1137 г., Теодора се разболяла тежко, приела монашество под името Екатерина и след осеммесечно боледуване починала през 1138 г., успявайки да дочака завръщането на съпруга си.[9] Синът им Никифор пък починал малко след това.[3] По-късно Йоан Дука се оженил повторно за неизвестна по име жена, от която имал още четирима сина, но са известни двама от тях – най-големият Никифор Комнин и най-малкият Мануил.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Βαρζός, Κ. Η Γενεαλογία των Κομνηνών. Т. A. с. 318.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78; Varzos 1984, с. 317, 66. Ίωάννης Δούκας.
- ↑ а б в г Polemis 1968, с. 113, no. 78.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78; Varzos 1984, с. 320, 66. Ίωάννης Δούκας; PBW 2016, ID:Ioannes 17007 .
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78, ft. note 5.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78, ft. note 4; Varzos 1984, с. 318, 66. Ίωάννης Δούκας.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78, ft. note 4.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78; Varzos 1984, с. 318, 66. Ίωάννης Δούκας.
- ↑ Polemis 1968, с. 113, no. 78, ft. note 4; Varzos 1984, с. 318, 66. Ίωάννης Δούκας; PBW 2016, ID:Theodora 25001 .
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf
- ((en)) Jeffreys, M. et al. (eds) (2016). Prosopography of the Byzantine World, online. King's College London, ISBN 978-1-908951-20-5, https://pbw2016.kdl.kcl.ac.uk