Йоаникий III Константинополски
| Йоаникий III Константинополски | |
| патриарх | |
| Роден |
1700 г.
|
|---|---|
| Починал | 1793 г.
|
| Религия | православие |
Йоаникий III Константинополски (на гръцки: Ιωαννίκιος Γ΄) със светско име Йоан Караджа е епископ на Константинополската и Печката патриаршия. Той е печки патриарх (1739 – 1746), халкидонски митрополит (1747 – 1761) и патриарх на Константинопол (1761 – 1763).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Караджа е роден през 1700 година във фанариотското семейство Караджа.[1] Служи като дякон и протосинкел при патриарх Паисий II Константинополски.
През 1739 година, след сключването на Белградския мир, османският султан Махмуд I сваля печкия патриарх Арсений IV Йованович и определя Йоан Караджа под името Йоаникий за печки патриарх. Йоан заема печката патриаршеска катедра до 1746 година.
През септември 1747 година Йоаникий е назначен за Халкидонски митрополит. На 26 март 1761 година Светият синод на Константинополската патриаршия го избира за вселенски патриарх. Йоаникий, за разлика от своя предшественик на вселенския трон Серафим, се отнася хладно и неблагосклонно към просвещенската дейност на Евгений Вулгарис и последният се вижда принуден да емигрира на практика.[2] На 21 май 1763 г., след възкачването на Екатерина Велика на власт, е свален от власт и заточен в манастир на Света гора.[3]
Умира на 20 септември 1793 годинаа в Халкинския манастир „Света Троица“, където е и погребан. Йоаникий III Константинополски е последният вселенски патриарх, по време на чието предстоятелство Печката патриаршия и Охридската архиепископия са автокефални.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]| Арсений IV | → | печки патриарх (1739 – 1746) |
→ | Атанасий II |
| Серафим II | → | вселенски патриарх (26 март 1761 – 21 май 1763) |
→ | Самуил I |