Йоаким I Български
| Йоаким I Български | |
| български патриарх | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | българи |
| Религия | православие |
Йоаким I е първият търновски патриарх (1235 – 1246). По произход българин и основател на Ивановския скален манастир.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бъдещият архиерей се посветил на Бога още през младежките си години, „когато възневидял измамата на този свят“. Установил се в един от манастирите на Света гора Атонска, където прекарвал дните си „в непрекъснати молитви, пост и бдение“. Като строг аскет Йоаким се прочул сред монашеското братство с похвалното си старание да постоянства в богоугодните дела и „непрекъснато изтезавал тялото си“. След като прекарал много години в свят подвижничество, Йоаким напуснал Света гора и се отправил към родината. Предпочел едно място край река Дунав, близо до село Красен, където се установил с трима ученици. В живописния пролом на река Русенски Лом Йоаким си изсякъл малка скална църква, където преуспявал в монашеските подвизи. Славата на смирения аскет се носела по цялата българска земя:сам цар Иван Асен II чул за подвизите му и отишъл да му се поклони. По всичко изглежда, че оттогава съществувала трайна духовна връзка между двамата - един летопис твърди, че Йоаким бил много смирен и преподобен в методичното учение духовен отец на Иван Асен II. Сигурно е и това, че царят си заминал от пещерата духовно изцелен, но не забравил да прояви обичайната си щедрост. Той дарил стареца с много злато. Наети били работници, които изсекли в скалите голяма църква в името на архистратега Михаил - днешната „Затрупана църква“ при Иваново. Скоро на това място бил построен голям скален манастир, в който се приютили множество иноци – Йоаким неуморноги посвещавал в божественото учение и ги направлявал в монашеско бдение.
През 1234 година търновския архиепископ Василий се отказал от църковния си сан и се оттеглил в един от светогорските манастири. Най-достоен за високия пост се оказал монахът Йоаким, който бил провъзгласен за търновски архиепископ. През следващата 1235 година цар Иван Асен II успял да извоюва независимостта на българската църква. На църковния събор в Лампсак, на който присъствали всикчки източни патриарси, Йоаким бил интронизиран за български патриарх. Никейския патриарх Герман II му връчил лично послание, скрепено с подписите на останалите патриарси и със златен печат. Този документ търновската църква съхранявала грижливо за вечно и неотемливо поминание.
Първият търновски патриарх проявил похвално и завидно усърдие и просветил цялата българска земя. Подвизавал се успешно не само в духовното, но и в книжовното поприще. Възхваляват го и заради това, че успял да държи добре и двете кормила на властта, от което съдим, че след смъртта на Иван Асен II патриархът станал регент настойник на малолетния цар Калиман I Асен. Йоаким отделял голямо внимание на чисто пастирските си задължения: грижел се за сираците, подпомагал бедните, спасил мнозина от царевия гняв. Житието му специално отбелязва, че патриархът спасил и мнозина от смъртно наказание. Тези факти до известна степен помрачават представата за мирното и безметежно царуване на Иван Асен II.
Йоаким преживял в архиерейски сан цели 19 години и починал в мир на 18 януари 1246 година, възхваляван заради богоугодните си дела и най-вече, че чрез молитвите си спомогнал Бог да утвърди българското царство. Скоро след смъртта му го провъзгласили за светец, а в негова чест било написано специално житие. Патриарх Йоаким I останал в паметта на поколенията като благоверен и свят мъж, прославен с постническите си дела и богославян като първи патриарх на богоспасения Царевград Търнов.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Андреев, Й, Лазаров, Ив, Павлов, Пл, Кой кой е в Средновековна България, Изд. „Просвета“, София, 1994, ISBN 954-01-0476-9, стр. 177-178.
- Павлов, Пл. Забравени и неразбрани (Събития и личности от българското средновековие). София, „Сиела“, 2010.