Йоаким Граматиков
| Йоаким Граматиков | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
Йоаким Петков Граматиков е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е роден в 1901 година в неврокопското село Черешово, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Влиза във ВМОРО още в 1895 година и действа като терорист на Организацията.[1] По заповед на районния войвода Атанас Тешовалията убива гъркоманина и шпионин Тодор Ташев, за което лежи в затвора Еди куле в Солун, година и пет месеца. След освобождението си отново се захваща с революционна дейност. По заповед на районния войвода Петър Милев Граматиков устройва убийството на друг гъркоманин и шпионин Стефан Дечев. Осъден, отново лежи в Еди куле една година и три месеца. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран. В 1912 година, в надвечерието на обявяването на Балканската война, по заповед на войводата Тодор Паница Граматиков събира и организира чета, която напада в тила частта на Махмуд бей. След Междусъюзнишката война остава в попадналото в Гърция Черешово. Веднага е арестуван от гръцките власти, малтретиран и заточен на Крит, където остава от 9 септември 1915 година до 5 май 1919 година, когато е освободен. Вследствие на мъченията не може да ходи и след три месеца умира.[2]
Василка Иванова Граматкова, съпругата на Йоаким, на 78 години, на 9 април 1943 година, като жителка на Пловдив, подава документи за народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 293.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 294.
