Направо към съдържанието

Йесугей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йесугей
ᠶᠢᠰᠦᠭᠡᠢ
Роден
1134 г.
Починал
1171 г. (37 г.)

РелигияТенгризъм
Семейство
РодБоржигин
ДецаЧингис хан
Йесугей в Общомедия

Йесугей Багхатур или Йесукхей (традиционен монголски:ᠶᠢᠰᠦᠭᠡᠢᠪᠠᠭᠠᠲᠤᠷ; модерен монголски: Есүхэй баатар, Йесугей батаар) е главен вожд на конфедерацията Хамаг и баща на Темуджин, по-късно известен като Чингис хан. Той е от семейство Борджигин и името му означава „като девет“, което означава, че е имал благоприятните качества на числото девет, късметлийско число за монголците.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Йесугей е син на Бартан Багатур, който е вторият син на Хабул Хан. Хабул е признат за каган от династията Джин. Хабул хан от своя страна е правнук на монголския вожд Хайду, първият вожд, който се опитва да обедини монголците. Първата и главна съпруга на Йесугей, Хоелун, жена от племето Олкухут, е отвлечена от Йесугей с помощта на по-големия му брат Негун Таиши и по-малкия му брат Даритаи Отчигин, от нейния току-що оженен съпруг Чиледу от Меркитите.[1] Йесугей отвлича Хоелун заради нейната красота и признаци на плодовитост.[2]

След като хан Хотула на конфедерация Хамаг умира, конфедерацията остава без владеещ хан, но де факто Йесугей управлява конфедерацията. Йесугей има кръвен брат, или анда, Тогрул Хан (по-късно известен като Уанг Хан и Онг Хан). Йесугей помогнал на Тогрул да победи чичо си Гурхан. След смъртта на Йесугей Тогрул първоначално помага на Темуджин в уреждането на брака му с Бьорте и обединяването на племената, но по-късно променя лоялността си, като подкрепя Джамукха, кръвен брат и съперник на Темуджин.

През 1171 г. Йесугей умира, когато синът му Темуджин е на девет години. Книгата Тайната история на монголите смята, че той е бил отровен от татарите, докато е споделял ястия по време на сватба[3] на път за дома, след като оставил Темуджин в дома на Дай Сетсен, благородник от племето Хонгирад, след като двама бащи, Йесугей и Дай Сетсен, са се съгласи че децата им, Темуджин и Бьорте, ще се оженят.[3]

Когато Йесугей се прибирал вкъщи, след като оставил Темуджин със семейството на Бьорте, той забелязал лагер, където татарите празнували празник. Според Тайната история той е искал да се присъедини към техния празничен пир, но е знаел, че не можел да разкрие самоличността си, тъй като е бил известен сред татарите като човека, който е бил убил техен близък (наречен Темуджин Уге) в битка осем години по-рано.[4] Йесугей опитва късмета си, но някой го е разпознал и му предложил отровена храна, докато се е преструвал че е гостоприемен. Въпреки че е болен, Йесугей успява да избяга обратно в лагера на семейството си.[4]

Йесугей почива три дни по-късно у дома си.

По време на управлението на династията Юан дадено му е храмовото име Лиезу (на китайски: Пламенният основател) и следсмъртното име Шенгуан Хуандги (на китайски: Свръхестественият първи император).[5]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Йесугей и Хоелун имат четирима сина. Темуджин (по-късно известен като Чингис хан), Хасар, Хачиун, Темуге и също имат дъщеря, Темюлен. Йесугей има двама сина от втората си съпруга Сочигел: Бехтер и Белгутей. Тайната история на монголите записва, че в младостта си Темюджин убил брат си Бехтер в битка за храна. Другият му полубрат, Белгутей, обаче е добър приятел на Темюджин и по-късно става негов генерал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Waley, Arthur. The Secret History of the Mongols: And Other Pieces. Routledge, 13 May 2013. ISBN 978-1-136-74824-0. p. 222–225. (на английски)
  2. Broadbridge, Anne F. Women and the Making of the Mongol Empire. Cambridge University Press, 18 July 2018. ISBN 978-1-108-63662-9. p. 45. (на английски)
  3. а б Cleaves, Francis Woodman. The Secret History of the Mongols: Translation. Harvard-Yenching Institute, 1982. ISBN 978-0-674-79670-6. p. 17. (на английски)
  4. а б Weatherford, Jack. Genghis Khan and the Making of the Modern World. Crown Publishing Group, 2005. с. 18.
  5. Atwood, Christopher P. Six Pre-Chinggisid Genealogies in the Mongol Empire // Archivum Eurasiae Medii Aevi (19). 2012. с. 5–58.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]