Ицко Финци
(пренасочване от Ицках Финци)
| Ицко Финци | |
| български актьор | |
 На представянето на книгата на Петко Бочаров „Лица и съдби от три Българии“, СГХГ на 4 ноември 2010 г. | |
| Роден | Ицхак Сами Финци
|
|---|---|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1955 – |
| Семейство | |
| Съпруга | Лиза Боева |
| Деца | Самуел Финци (р.1966) Матилда Финци (р. 2017) |
| Уебсайт | www.filizi33.com |
| Ицко Финци в Общомедия | |
Ицхак Сами Финци, известен най-вече като Ицко Финци, е български театрален и филмов актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. и през същата година започва кариерата си в Димитровградския драматичен театър (1955 – 1957). След това играе в Драматичния театър в Бургас (1957 – 1960), след което се мести в София. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър, след което играе в Театър „София“ (1967 – 1988). Следват две години в Народен театър за младежта (1988 – 1990), а от 1990 г. е в трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Играе и на сцената на Театър 199, на чиято Стена на славата могат да бъдат видяни отпечатъци от ходилата му.
Освен в театъра, Ицко Финци има роли и в множество популярни български филми, сред които „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Закъсняло пълнолуние“, „Щурец в ухото“, „Откраднати очи“.
Многократни участия в детски тв предавания: „Лека нощ, деца“, „Котаракът в чизми“ и др.
През 2017 г. съвместно с режисьора Лиза Боева създава творческото обединение „Филизи 33“ - образователна платформа по изкуства за деца и възрастни. Сред съвместните им проекти са курсовете: Италиански и Северен Ренесанс, Йеронимус Бош, Питер Брьогел Стари, Франц Кафка, Руска класическа литература, Оскар Уайлд и др.
Играе в театралните спектакли-лекции: „Кой уби Ромео и Жулиета?“ (2018, Сити Марк Арт Център), „Черният квадрат на Малевич“ (2021, Малък градски театър „Зад канала“), „Майстора и Маргарита“. Булгаков и властта" (2022, Малък градски театър „Зад канала“).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1979).
- „II награда“, „за мъжка роля“ за ролята на (стария) от пиесата „Когато розите танцуват“ (1962).
- „II награда“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
- Награда „на критиката“ за филма „Преброяване на дивите зайци“ (Варна, 1973).
- „Награда на ЦС на СБП“ „за актьорско постижение“ за ролята на (Шияка) във филма „Елегия“ (Варна, 1982).
- Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Димитър Луков) във филма „Голямата любов на Д. Луков“ (1983).
- Наградата „за мъжка роля“ за ролята на (Хрили) в пиесата „Пук“ на Международен фестивал на куклените театри (Варна, 1984).
- Награда „за най-добър актьор“ на СБФД за ролята във филма „Закъсняло пълнолуние“ (1997).
- Награда Аскеер за цялостно творчество (1991).
- Награда „за най-добър актьор“: на Международния фестивал на телевизионните филми – Прага.
- Награда „за най-добър актьор“: на Международния кино фестивал „Златната роза“ – Варна
- Награда „за най-добър актьор“: на Фестивала на малките театрални форми – Враца
- Награда „за най-добър актьор“: на София филм фест.
- Орден „Стара планина“ – I степен (2004).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „На приказки с Карел Чапек“
- „Сизиф и смъртта“ (Робер Мерл) – Смъртта
- „Опера за три гроша“ (Бертолд Брехт)
- „Молиер“ (Михаил Булгаков) – Молиер
- „Рожден ден“ (Харолд Пинтър) – Стенли
- „Няма да платим“ (Дарио Фо)
- „Светлината се губи в петата лампа“ (Михаил Булгаков)
- „Краят на началото“ Шон О'Кейси (1965; реж. Методи Андонов)
- „Дървеница“ (1960)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Делото „Опенхаймер““ (1988) (Хайнер Кипхарт), 2 части
- „Съдията и жълтата роза“ (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) (1984)
- „Търси се нова майка“ (1983) (Олга Кръстева)
- „Големият и Малкият Клаус“ (1971) (Ханс Кристиан Андерсен) – мюзикъл
- „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
- „Светът е малък“ (1968) (Иван Радоев)
- „Амброзио убива времето“ (1966), мюзикъл
- „Болничната стая“ (1964)
Звукороли и участия в звукозаписи
[редактиране | редактиране на кода]Актьорът участва в множество звукозаписи през социализма, предназначени за учебните институции - училища и детски градини.
- „Мир и дружба“ (Учтехпром, ~1988 г.)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2018 | Уилям Шекспир: Най-известният човек, който никога не е съществувал | Т.С. Селзник | ||
| 2018 | Времето е наше | |||
| 2017 | Моторът | |||
| 2017 | Крал Опа („König Opa“) |
Германия | Клеменс Опа | |
| 2016 | Уилям Шекспир. Откъси от пиеси | |||
| 2014 | Аз бях Джек Керуак | |||
| 2013 | Лятото на Мона Лиза | |||
| 2013 | Космос | |||
| 2012 | Преди нощта да изтече | бащата | ||
| 2012 | Вера | |||
| 2011 | Миграцията на паламуда | Страшилов | ||
| 2010 | Детето чудо („L'enfant prodige“) |
Канада | Сергей Рахманинов | |
| 2009 | „Бащината игра“ („Das Vaterspiel“) |
Австрия/Германия/Франция/Ейре | Лукас | |
| 2007 | Летете с Росинант | България/Сърбия/Австрия | ||
| 2007 | Малки разговори | |||
| 2007 | Чифликът на чучулигите („La masseria delle allodole“) |
Италия/България/Испания/Франция/Германия | дядо Хованес | |
| 2006 | Заекът на Ватанен („Le lièvre de Vatanen“) |
Белгия/България/Франция | Инук | |
| 2006 | Пазачът на мъртвите | стареца Ангел | ||
| 2006 | Докосване | професор Павлов | ||
| 2006 | Март | |||
| 2004 | Откраднати очи | България/Турция | дядото | |
| 2004 | Боси | слепецът | ||
| 2001 | Бунтът („Uprising“) |
САЩ | равина Лебовиц | |
| 2001 | И Господ слезе да ни види Посетени от Господ – алтернативно заглавие |
писател-франкофон | ||
| 2001 | Съдбата като плъх (тв) | България/Македония | поет | |
| 2001 | Градът на страха“ („City of Fear“) |
Канада/ Великобритания/България/САЩ | Тимошенко („Емил Боев“) | |
| 2001 | Сивата зона („The Grey Zone“) |
САЩ | ||
| 2000 | Пансион за кучета | Чаплин | ||
| 1999 | Вишнева градина („The Cherry Orchard“) |
Гърция/Кипър/Франция | чужденецът | |
| 1999 | Операция Делта Форс 4: Смъртна опасност (Operation Delta Force 4: Deep Fault)) |
САЩ | General Kisimir Nabiža | |
| 1998 | Ден и половина от живота на Маргарита | |||
| 1998 | Дълбоко в сърцето („In fondo al cuore“) |
2 ч. | Италия | |
| 1996 | Всичко от нула | възрастният актьор | ||
| 1996 | Закъсняло пълнолуние | България/Унгария | стареца – Георги Пенев Доков | |
| 1996 | Завръщане у дома | ? | Макс | |
| 1994 | Тя (Elle) |
Франция/България/Чили/Швейцария/Португалия | ||
| 1993 | Душевен смут | Унгария | ||
| 1990 | („Neuschwanstein sehen und sterben“) | Германия | професор Петков | |
| 1993 | Голгота | Германия/България | ||
| 1993 | Фатална нежност | |||
| 1991 | Резерват | България/Унгария | Васил | |
| 1990 – 1993 | Съдебни хроники | 6 | адвокатът/съдията/следователят | |
| 1990 | Под игото | 9 | България/Унгария | хаджи Атанасия |
| 1990 | Племенникът чужденец | Кюн | ||
| 1990 | Разходки с ангела | художникът | ||
| 1990 | Немирната птица любов | режисьорът | ||
| 1990 | Лагерът | (гласът на остарелия Тодор) | ||
| 1989 | Разводи, разводи... | 6 нов. | фотографът (в 1-ва новела: „Разводът днес“ и 2-ра: „Разводът вчера“) | |
| 1989 | Аз, Графинята | д-р Геренски, психиатър | ||
| 1988 | Пибипкащият нос | |||
| 1987 | Патилата на Спас и Нели | коминочистачът | ||
| 1987 | Само ти, сърце... | архимандрит Хесарий, Сашо | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | Халил (Димитрий) | |
| 1985 | Характеристика | Пенчев | ||
| 1985 | Пътят на музикантите | старецът | ||
| 1984 | Романтична история | режисьорът | ||
| 1983 | Господин за един ден | бирникът | ||
| 1983 | Константин Философ | 6 | Халил (Димитрий) | |
| 1983 | Търси се нова майка | |||
| 1982 | Голямата любов на Д. Л. (тв) | Димитър Луков, чиновник | ||
| 1982 | Елегия | Иван Шияков | ||
| 1982 | („Szívzür“) | Унгария | доктор Гати | |
| 1981 | Нашият Шошканини | Дочо Шошков | ||
| 1980 | Чонтвари („Csontváry“) |
Унгария | Чонтвари | |
| 1980 | Въздушният човек | Кушо | ||
| 1979 | Бумеранг | цигуларят | ||
| 1979 | Случки на открито (тв) | |||
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | Тодор Страшимиров | |
| 1978 | Чуй петела | военния старец | ||
| 1978 | Утрото е неповторимо | Касъмов | ||
| 1977 | Слънчев удар | Драгиев | ||
| 1976 | Над Сантяго вали („Il pleut sur Santiago“) |
България/Франция | министърът на икономиката | |
| 1976 | Щурец в ухото | Гошо, плахият | ||
| 1976 | Земя без въздух | |||
| 1975 | Белег за човещина | следователят | ||
| 1975 | Вилна зона | Йонко | ||
| 1974 | Гардеробът | доцентът | ||
| 1974 | На чисто | Гюрков | ||
| 1974 | Баща ми бояджията (тв) | агентът | ||
| 1974 | Къщи без огради | архитектът | ||
| 1973 | Преброяване на дивите зайци | Асенов | ||
| 1973 | Последната дума | свещеникът | ||
| 1973 | Бягство в Ропотамо | д-р С. Пенков | ||
| 1973 | Сиромашко лято | Цветарски | ||
| 1973 | Зелена слънчева пътека | д-р Охболи | ||
| 1972 | Голямата победа (тв) | актьорът Ицко | ||
| 1972 | Трета след Слънцето | 2 | Недев, командирът | |
| 1971 | Шарен свят (тв) | 2 нов. | поручикът (във 2-рата новела: „Гола съвест“) | |
| 1971 | Края на песента | Дели Мехмед | ||
| 1970 | Весела антология (тв) | 2 нов. | слепият музикант в 2-ра: Задушница | |
| 1970 | Задушница | слепият музикант | ||
| 1969 | Птици и хрътки | изобретателят на машините за изпитания | ||
| 1967 | Морето | инспекторът | ||
| 1959 | Звезди („Sterne“) |
ГДР/България | гръцки евреин |
- „Срещи с Иречек“ – документален
- „Ицко“ (1983) – документален филм за него (р. Георги Стоев)
- Режисьор
| Година | Филми |
|---|---|
| 2007 | 13 кратки опуса за голям екран – документален |
| 2005 | За възможността да се живее – документален |
- Сценарист
| Година | Филми |
|---|---|
| 2007 | 13 кратки опуса за голям екран |
- Оператор
| Година | Филми |
|---|---|
| 2007 | 13 кратки опуса за голям екран |
- Композитор
| Година | Филми |
|---|---|
| 1982 | Нашият Шошканини |
- Продуцент
| Година | Филми |
|---|---|
| 2007 | 13 кратки опуса за голям екран |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Пет пиеси, разказани от актьор“. София: Филизи 33, 2024. ISBN 978-619-92797-0-0
- „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук?, Бобо и други четива“. София: Рива, 2009. ISBN 978-954-320-271-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на И. Финци, на сайта на Малък градски театър „Зад канала“
- Ицхак Финци в kino.dir.bg
- Ицхак Финци в
Internet Movie Database - Ицко Финци в сайта „Филизи 33“
- Ицхак Финци в КиноПоиск
- Ицхак Финци в Кино-Театр
|
