Ифрикия

Ифрикия
	Ифрикия
703 – 15 юли 1705
	Римската провинция Африка (червено), на която съответства Ифрикия
Континент	Африка
	Ифрикия в Общомедия

Ифрикия (на арабски: إفريقية) е историко-географска област и съвременното арабско название на Северна Африка. Средновековна Ифрикия обхваща днешен Тунис, Западна Либия Триполитания и Източен Алжир; всички тези територии пред това са обхванати от римската провинция Африка.^[1] Завзета е от мюсюлманите през 647 г., но съпротивата на съществуващото византийско и берберско население отслабва едва петдесет години по-късно.

История

Южната граница на Ифрикия са полупустинни райони и солените блата на района Джерид (Djerid). Северната и западната граници се менят, като северната обхваща крайбрежието, но понякога достига до Сицилия, а западната достига до Бежая. Столицата на средновековна Ифрикия се намира в Картаген, после в Кайруан, Махдия и Тунис.^[2]

Върху завоюваните територии арабите различават три етно-социални групи^[3]^{:с. 25 – 6}:

рум – византийците, но и всички с латински произход или които говорят латински;
африки – коренни жители, вече приели християнството;
бербери – останали извън обхвата на римската цивилизация. В крайна сметка те приемат исляма, но никога не са асимилирани от арабите.

Около 700 г. в град Тунис е построено пристанище и тук се преселват стотина египетски фамилии, специалисти в корабостроенето. Това поставя началото на арабска флота, която започва да кръстосва Средиземно море.

От базата си в Кайруан арабската династия ислямски владетели Аглабиди извършват инвазия в Южна Италия през 827 г. и основават емирати в Сицилия и Бари, които съществуват до завоюването на територията от норманите.

Източници

↑ Article « Ifriqiya » (Larousse.fr) (фр.).
↑ DE LACY O’LEARY, D.D. „ARABIC THOUGHT AND ITS PLACE IN HISTORY“. London: KEGAN PAUL, TRENCH, TRUBNER & CO., LTD. / NEW YORK: E. P. DUTTON & CO. (1922), pp. 227 – 8.
↑ Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.

Ibn Khaldun, Histoire des Berbères et des dynasties musulmanes de l'Afrique; traduite de l'arabe par le baron de Slane; nouv. éd / pub. sous la direction de Paul Casanova, et suivie d'une bibliographie d'Ibn Khaldoun. 4 vols. Paris: P. Geuthner, 1925 – 34.
Julien, Charles-André, Histoire de l'Afrique du Nord, des origines à 1830, édition originale Paris: Payot, 1931, réédition Payot, Paris, 1961

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ifriqiya в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Article « Ifriqiya » (Larousse.fr) (фр.).

[2] DE LACY O’LEARY, D.D. „ARABIC THOUGHT AND ITS PLACE IN HISTORY“. London: KEGAN PAUL, TRENCH, TRUBNER & CO., LTD. / NEW YORK: E. P. DUTTON & CO. (1922), pp. 227 – 8.

[3] Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.

[1]

[2]

[3]