Италиански провинциален танц
| Италиански провинциален танц | |
| Italienischer Bauerntanz | |
 | |
| Режисьори | Макс Складановски Емил Складановски |
|---|---|
| В ролите | Плоетц Ларела |
| Оператор | Макс Складановски |
| Жанр | късометражен документален |
| Премиера | 1 ноември 1895 |
| Времетраене | 6 секунди |
| Страна |  Германия |
| Език | ням филм |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Италиански провинциален танц“ (на немски: Italienischer Bauerntanz) е германски късометражен документален ням филм от 1895 година на режисьорите Макс и Емил Складановски с участието на две деца, Плоетц и Ларела. Филмът се състои от едва 48 кадъра.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Две деца, момче и момиче, изпълняват пред камерата традиционен италиански провинциален танц.
В ролите
[редактиране | редактиране на кода]Продукция и реализация
[редактиране | редактиране на кода]Филмът е заснет в Берлин. Премиерата му се състои на 1 ноември 1895 година, заедно с други седем филма на Складановски. Включен е в киносеанса Програма в зимната градина и като част от него освен в Германия е излъчван още в Нидерландия, Дания и Швеция до средата на 1896 година.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Италиански провинциален танц“ в
Internet Movie Database - „Италиански провинциален танц“ на сайта BFI Архив на оригинала от 2012-02-14 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Итальянский крестьянский танец“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |