Направо към съдържанието

Италианска журналистическа агенция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Италианска журналистическа агенция
Уеб адресagi.it
Тип на сайтаинформационна агенция
Създаване1950 г.;
преди 74 години
 (1950)
Alexa ранг65 416[1]
(към 20 януари 2022 г.)
Седалище Рим, Италия
Италианска журналистическа агенция в Общомедия

Италианска журналистическа агенция (на италиански: Agenzia Giornalistica Italia, AGI) е информационна агенция в Италия. Тя е една от основните информационни агенции в страната, основана е през 1950 г.[2] Седалището й се намира в град Рим.[3] В началната си фаза има лява политическа позиция,[4] по-късно, през 1960 г. агенцията става част от Ente Nazionale Idrocarburi (ENI).[4] Агенцията се фокусира върху новини за икономиката и промишлеността.[5]

Агенцията си сътрудничи с международните информационни агенции, като Асошиейтед Прес, Дау Джоунс и ТАСС.[4] През 2014 г. стартира сътрудничество с Виетнамската информационна агенция.[5] С Il Sole 24 Ore и Радио Китай стартира AGI China 24 (китайска информационна агенция на италиански език, главно за италиански предприемачи в Китай, превеждаща също статии и бюлетини на Синхуа).

Основана е през 1950 г. от Джулио де Марцио и Уолтър Просперети със седалище в Рим, има редакции в 15 регионални столици в Италия, както и чуждестранен офис в Брюксел. Предава ежедневните съобщения за новини, политика, икономика, финанси, култура, развлечения, спорт, както за осведомителна дейност, така и за фирми. Агенцията излъчва новини на 6 езика, освен италиански: английски, китайски, арабски, испански, португалски, френски.

От 2005 г. директорите на агенцията са: Джулиано Де Ризи и Роберто Ядичико. От юли 2012 г. директори са: Джани Ди Джовани и Масимо Мондаци. През октомври 2015 Алесандро Пика е назначен от Съвета на директорите за нов главен изпълнителен директор.

  1. agi.it // alexa.com. Архивиран от оригинала на 2022-01-20. Посетен на 20 януари 2022. (на английски)
  2. AzerTAc signs cooperation with AGI, Italian Journalist Agency // Xalq Gazeti, 24 December 2010. Архивиран от оригинала на 29 October 2013. Посетен на 19 June 2013.
  3. The Europa World Year Book 2003. Taylor & Francis, 10 July 2003. ISBN 978-1-85743-227-5. с. 2247. Посетен на 13 September 2014.
  4. а б в Gino Moliterno. Encyclopedia of Contemporary Italian Culture. Routledge, 11 September 2002. ISBN 978-1-134-75877-7. с. 406. Посетен на 13 September 2014.
  5. а б Vietnamese, Italian news agencies boost ties // Vietnam Plus. 10 June 2014. Посетен на 13 September 2014.