Италианска азбука
Съвременната италианска азбука се състои от 21 латински букви с изключение на 5 допълнителни букви. В сравнение с други европейски езици (английски, немски, френски) се счита за най-кратката.
Азбука
[редактиране | редактиране на кода]
| Буква | Значение | Пример | Буква | Значение | Пример |
|---|---|---|---|---|---|
| A a | a | aranciata | N n | enne | Napoli |
| B b | bi | bianco | O o | o | orso |
| C c | ci | campo | P p | pi | piuttosto |
| D d | di | domani | Q q | cu | Quarto |
| E e | e | emozione | R r | erre | Roma |
| F f | effe | finalmente | S s | esse | stanco |
| G g | gi | giornata | T t | ti | troppo |
| H h | acca | hanno | U u | u | Udine |
| I i | i | impegno | V v | vi | vedere |
| J j | i lunga | W w | vi doppia | ||
| K k | cappa | X x | ics | ||
| L l | elle | lavorare | Y y | ipsilon | |
| M m | emme | Milano | Z z | zeta | zucchine |
Буквите J, K, W, X, Y обикновено не присъстват в италианската азбука, но могат да бъдат употребени в италианския език, като спомагателни (например в думите с чужд произход). Също така, в италианския език може да се срещнат и букви с ударение: à, è, é, ì, í, î, ò, ó, ù, ú. Тяхното предназначение е да се посочи ударението на последната сричка (caffè, perché). Тежкото ударение се поставя винаги над a, i или u и над други гласни (среден лифт), за да се покаже тяхната отвореност. Острото ударение се използва, за да се покаже, че гласната е затворена.
Четене на италианските букви
[редактиране | редактиране на кода]Много италиански звукове съответстват на буквите от италианската азбука, но има и изключения. Зависи много от положението на буквата в думата в сравнение с другите букви.
Италианските букви c и g обикновено се произнасят като [k] и [g] (casa, gatto), но пред гласните i и e – като [ʧ] и [ʤ] (ciao, giardino). Буквата h, която няма собствен звук, стояща между съгласните c или g или гласните i и e, отнемат това правило, което значи, че буквите се четат по своето обичайно значение (anche, spaghetti). Също така буквата h действа на буквосъчетанието sc, което се произнася като [sk] пред a, o, u, и като [ʃ] пред e или i.
Италианските буквосъчетания gl и gn се произнасят съответно, като [ʎ] и [ɲ].
Буквите i и u представляват звуците [i] и [u], [j] и [w] в съседство с други гласни или ако на тях пада ударение.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Tagliavini C. La coretta pronuncia italiana. – Bologna, 1965.