Италианска Еритрея
| Италианска Еритрея | |
| — колония на Италия — | |
| 1890 – 1936 | |
.svg) Знаме .svg){kind=small} Герб | |
.svg) | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Асмара |
| Официален език | Италиански |
| Площ | |
| 121 100 km² | |
| Население | |
| По оценка от | 1 000 000 |
| Валута | Еритрейски талер (1890 – 1921) Италианска лира (1921 – 1936) |
| |
| Днес част от |  Еритрея |
Колонията Италианска Еритрея (на италиански: Colonia Eritrea) е първата колония на Италианското кралство. Създадена е през 1890 г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до 1947 г.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Италианска компания купува земя в района на град Асаб от местния султан за изграждане на пристанище за техния търговски флот. На 10 март 1882 г. италианското правителство я купува на свой ред от фирмата. Впоследствие италианските войски завземат цялото крайбрежие, включително и пристанището Масава на 5 февруари 1885 г. На 1 януари 1890 Италия обявява създаване на своя колония тук, независимо от протеста на египтяни, турци и етиопци.
Според преброяването на населението от 1939 г., в Италианска Еритрея има почти 100 хиляди италианци, от около 1 млн. жители. Италианското присъствие в Еритрея допринася за разпространението на католицизма, развитието на селското стопанство, тежката промишленост и търговия, по-голямата част изградена инфраструктура (магистрали, железопътни линии, пристанища, болници и др.). Железопътната линия между Асмара и Масава, построена по време на италианското управление, е все още една от най-дългите на Африканския рог.
Италианците напускат страната през 1941 г., когато районът бива окупиран от Великобритания.
Асмара
[редактиране | редактиране на кода]Асмара става столица на Еритрея през 1900 г. Тя зяменя Масава главно заради по-хладния климат – намира се на повече от 2200 метра над морското равнище.
Според преброяването през 1939 г. населението на Асмара е 98 000 жители, от които 53 000 са италианци. Това прави Асмара основния „италиански град“ на Италианска Източна Африка, и следователно са допринесли за режима на Мусолини, за да дадат пример на своята политика в очите на света.[ неясно? ]
Втората световна война спира развитието на колонията. Много от оборудването е демонтирано от британците и изпратено към Южна Африка, което води до постоянен икономически колапс от 1945 г. насам. След Втората световна война италианците биват преследвани и за това повечето от тях са принудени да се върнат в Италия.
Губернатори на Италианска Еритрея
[редактиране | редактиране на кода]- Балтазаре Ореро (януари – юни 1890)
- Антонио Гандолфи (юни 1890 – февруари 1892)
- Орест Баратиери (февруари 1892 – февруари 1896)
- Антонио Балтисера (февруари 1896 – декември 1897)
- Фердинандо Мартини (февруари 1897 – март 1907)
- Джузепе Салваджо Раги (март 1907 – август 1915)
- Джовани Серина Ферони (август 1915 – септември 1916)
- Джакомо Ди Мартино (септември 1916 юли 1919)
- Камило де Камилис (юли 1919 – ноември 1920)
- Людовико Полера (ноември 1920 – април 1921)
- Джовани Серина Ферони (април 1921 – юни 1923)
- Джакопо Гаспарини (юни 1923 – юни 1928)
- Коради Дзоли (юни 1928 – юли 1930)
- Рикардо ди Лучези (юли 1930 – януари 1935)
- Емилио де Боно (януари 1935 – ноември 1935)
- Пиетро Бадолио (ноември 1935 – май 1936)