История на административно-териториалното деление на Сърбия
Административно-териториалното деление на Княжество Сърбия до обявяването на независимостта на страната на Берлинския конгрес се формира в рамките на традиционното такова в еялета на Османската империя.
Първото такова постепенно се реализира веднага след формирането на Княжество Сърбия през 1815 г. и в рамките на автономията.
Княжество Сърбия реализира първата си административно-териториална подялба през 1819 г. и се поделя на 12 нахии, 45 обор-княжества, 1.396 села и вароши, 53.137 домакинства (къщи), 60.468 оженени лица и 119.854 моми и ергени.
Нахии в Княжество Сърбия в периода 1819 – 1833 г.
[редактиране | редактиране на кода]нахии | обор-княжества | села |
---|---|---|
1. Шабачка | 4 | 104 |
2. Валевска | 3 | 189 |
3. Соколска | 2 | 46 |
4. Ужичка | 2 | 120 |
5. Пожешка | 8 | 105 |
6. Рудничка | 5 | 111 |
7. Крагуевачка | 3 | 168 |
8. Ягодинска | 2 | 145 |
9. Чуприйска | 2 | 72 |
10. Пожаревачка | 7 | 194 |
11. Смедеравска | 2 | 125 |
12. Белградска | 5 | 125 |
Териториално-административна подялба на Княжество Сърбия в периода от 1834 до 1836 години
[редактиране | редактиране на кода]От 1834 г. територията на автономното Княжество Сърбия е поделена на 5 сердарстава и 19 окръжия, с цел формалното скъсване с административно-териториалното деление в Османската империя. По силата на Акерманската конвенция към Княжество Сърбия са присъединени още 6 османски нахии:
- Крайна;
- Църна Река;
- Парачин;
- Крушевац;
- Стари Влах;
- Ядар и Рачевина.
Петте сердарства са:
- Рашко със седалище Чачак;
- Расинско със седалище Ягодина;
- Подунавско със седалище Белград;
- Мачванско със седалище Шабац и
- Тимошко със седалище Неготин [1]
Административно-териториално деление на Княжество Сърбия в периода от 1836 до 1878 години
[редактиране | редактиране на кода]През 1836 г. новата Скупщина приема поделянето на страната на 17 окръга:
- Алексиначки окръг
- Белградски окръг
- Валевски окръг
- Ягодински окръг
- Княжевачки окръг
- Крагуевски окръг
- Краенски окръг
- Крушевачки окръг
- Подрински окръг
- Пожаревачки окръг
- Руднички окръг
- Смедеревски окръг
- Чуприйски окръг
- Ужички окръг
- Църноречки окръг
- Чачански окръг
- Шабачки окръг
Административно-териториално деление на Княжество и Кралство Сърбия в периода от 1878 до 1890 години
[редактиране | редактиране на кода]След Берлинския конгрес, Княжество Сърбия има ново административно-териториално деление.
Административно-териториално деление на Кралство Сърбия в периода от 1890 до 1913 години
[редактиране | редактиране на кода]През 1890 г. Кралство Сърбия е поделена на 15 окръга:
- Валевски
- Врански
- Крагуевски
- Краенски
- Крушевачки
- Моравски
- Пиротски
- Подрински
- Подунавски
- Пожаревачки
- Руднички
- Тимошки
- Топлички
- Ужички и
- Црноречки [2]
През 1896 г. с нов закон Сърбия е поделена пак на 15 окръга, като Църноречки окръг е премахнат, а е формиран нов Нишки окръг. На 24 януари 1900 г. Подунавския окръг е разделен на Белградски окръг и Смедеревски окръг. С изменение в закона от 10 април 1902 г. е създаден посредством отделяне от Руднички окръг – Чачански окръг.
По този начин от 1902 г. до 1913 г. Кралство Сърбия има 17 окръга.
Административно-териториално деление на Кралство Сърбия след Балканските войни
[редактиране | редактиране на кода]След поредното, трето поред разширение в историята на Сърбия, от 24 август 1913 г. южната част на Кралство Сърбия е поделена на 12 окръга с 45 среза:
- Битолски окръг
- Брегалнишки окръг
- Звечански окръг
- Косовски окръг
- Кумановски окръг
- Охридски окръг
- Призренски окръг
- Приеполски окръг
- Рашки окръг
- Скопски окръг
- Тетовски окръг и
- Тиквешки окръг.