История на Копривщица
Кондици на църковните общини и настоятелства
[редактиране | редактиране на кода]Счетоводният тефтер (кодекс) на храмовете „Успение на Пресветая Богородица“ и „Свети Николай“ в град Копривщица, започнат от църковния епитроп Грую Попгенчович.[1][2]
Кратка педистория
[редактиране | редактиране на кода]Във връзка с 200-годишнината на храм „Успение Богородично“ – град Копривщица и подготовката на международната научна конференция по този повод, служителката на Дирекция на музеите в града Светлана Мухова е натоварена да направи проучване на копривщенската църковна история. Юбилеят на храма е през 2017 г., а назначените изследвания започват през 2016 г. в музейните и църковни архиви. Така, в тези издирвания е открита Църковната кондика, от която макар и публикувани извадки от проф. Евтимий Сапунджиев в неговият „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ от 1926 г.,[3] е смятана до тогава за изгубена макар, че части от нея използвани и от Христо Кесяков за книгата му „Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови“. Така, в тази година започва най-новата история на документа, последно ползван през 1935 г., а след това неизвестно кога е приведен в архива на Дирекцията. В хода на проучването е установено, че в музейния архив кондиката е заведена през 1977 г., във фонд 204 „Църковен въпрос“, поради което тя не се намира след това в полезрението на историците.[2]
Създаване на кодексите
[редактиране | редактиране на кода]Документът е записан на език, близък до църковнославянския, по времето на първичното сформиране на новобългарския език и преди въвеждането на правописните правила. В него има изрази, написани на местен диалект, с употреба на някои турски или гръцки думи, последните в няколко страници със счетоводни сметки. Изложението, приписвано на поп Наум използва библейското летоброене от сътворението на света, както е в старите ръкописни църковни книги, и по подобие на руски старопечатни издания от XVIII и началото на XIX в., съхранявани в града. В хронологическата последователност на счетоводните записи има оставени празни места, в които в по-късни времена са добавяни по-късни сметки. В счетоводните записи на кондиката се използват главно турски цифри, модифицирани арабски числа. Сравнително по-малко са случаите, когато за сметките, както и за датите и съответните им години, са записвани със символите на църковнославянската азбука или с използваните днес арабски цифри.[2]
Извлечения на архимандрит Евтимий Сапунджиев
[редактиране | редактиране на кода]Извлеченията от кондиката на архимандрит Евтимий Сапунджиев представляват пръв опит за представяне на духовния, стопанския, обществения и културния вид на възрожденска и бунтовна Копривщица. Върху страниците на ценният документ личат някои негови бележки, направени при това проучване. За него съставителят на „Юбилейния сборник“ проф. Сапунджиев прави отделна от оригиналната, написана с черен молив номерация на страниците на ръкописа. Черната номерация е поставена в горния десен ъгъл на всяка страница от 1 до 38. Така се появява допълнителна номерация с червен молив само на страниците, подготвени за публикацията на извлеченията от 1926 г., с което е създадена известна трудност при точното цитиране на кодекса.[2]
Епитропи, писали кондиците в периода от 1814 до 1861 година
[редактиране | редактиране на кода]Тефтерът се съхранява в църквата „Света Богородица“. Още в 1818 г, той е заверен на края от „Нешо Чалоковъ, поклоникъ“, че съдържа 102 листа, и до годината на смъртта на този последния е воден от самия него. На стр. 38 и 39 се вижда в сметките, че от черковните пари се е наложило да се отпуснат помощи на джамиите в Лъджене, Османово и Душанци.[4]
| Епитропи от 1814 до 1843[4] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | Години | ||||
| Груйо Попгенчович | 1814 – 1818 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Михал Лютов | 1819 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Рат Моровенов | 1820 – 1822 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Груйо Попякович | 1822 – 1832 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Дядо хаджи Филчо | 1833 – 1836 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Христо Догана | 1837 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Хаджи Геро | 1838 – 1841 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Дядо хаджи Филчо | 1841 – 1843 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Ганчо Нетков | 1843 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Епитропи от 1843 до 1861[5] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | Години | ||||
| Дядо хаджи Филчо | 1843 – 1844 в „Успение Богородично“ | ||||
| Ганчо Кантарджиев | 1844 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Димов | 1844 – 1845 г. в „Св. Никола“, | ||||
| Ганчо Нетков | 1845 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Петар | 1846 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Ненчо Бучков | 1846 – 1847 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Генчов | 1847 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Лулчо Груйов | 1848 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Ганчо Кантарджиев | 1849 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Xаджи Геро | 1848 – 1850 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Дончо | 1850 – 1851 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Ненчо Бучков | 1850 – 1851 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Георги Петров | 1852 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Хаджи Славчо | 1852 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Хаджи Нешо | 1852 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Теодор Димов | 1853 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Танчо | 1853 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Кирь Гюрги | 1854 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Стоян | 1854 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Нетко | 1854 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Тодор | 1854 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Найден Бенюв | 1855 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Нетко | 1856 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Ненчо | 1854 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Найден Бенюв | 1857 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Нетко | 1858 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Ненчо Бучков | 1856 – 1859 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Неделчо | 1857 – 1858 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Найден Бенюв | 1858 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Неделчо | 1859 г. в „Успение Богородично“ | ||||
| Петко Моровенов | 1859 г. в „Успение Богородично“. | ||||
| Драгоя Орашъков 1859 | 1859 – 1861 г. в „Свети Николай“ | ||||
| Нетко | 1861 г. в „Успение Богородично“ | ||||
Кодици на Папухчийският и Купчийски еснафи
[редактиране | редактиране на кода]Общонароден еснафски кодик
[редактиране | редактиране на кода]Кодик на Обществените училищни заведения
[редактиране | редактиране на кода]Кодик на Община Копривщица
[редактиране | редактиране на кода]Латински топоними в Копривщица
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Еепѝтроп // rechnik.chitanka.info. Посетен на 30 октомври 2022.
- ↑ а б в г Мухова, Светлана. Новооткрити документи за една 200-годишна църква // azbuki.bg, 1 ноември 2018. Посетен на 28 октомври 2022.
- ↑ Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 617 – 632 Т. I.
- ↑ а б Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 617 Т. I.
- ↑ Сапунджиев, Евтимий. Юбилеенъ сборникъ по миналото на Копривщица (20 априлъ 1876 г. – 20 априлъ 1926 г.). София, 20 априлъ 1876, 1926. с. 633 Т. I.