Историческа лингвистика
Историческата лингвистика (или историческо езикознание) е дял на езикознанието, изучаващ езиковите промени във времето.[1]
Първоначално тя се развива в тесен контакт със сравнителната лингвистика, като основната ѝ цел е реконструирането на историята на езиците и установяването на връзките в произхода им. С времето историческата лингвистика се ориентира и към изследвания на съвременните изменения в езиците и към създаване на общи теории за факторите и начините за изменение на езиците. Част от нея е и етимологията, изучаваща произхода на отделни думи.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bynon, Theodora (1977). Historical Linguistics. Cambridge: Cambridge University Press. p. 1. „Historical linguistics.“
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|
