Направо към съдържанието

Историческа достоверност на „Илиада“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Въпросът за историческата достоверност на „Илиада“, т.е. дали „Илиада“ описва реални исторически събития, се дискутира от векове. Древните елини са вярвали в истинността, докато учените от XVII – XVIII век приемат Троянската война по-скоро като легенда. Тясно свързан с темата е и т.нар. Омиров въпрос за авторството на „Илиада“ и „Одисея“. Въпреки утвърдените към XVIII век схващания, че Омировият епос е по-скоро мит, отколкото историческо сведение, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. След археологическите разкопки на Троя от Хайнрих Шлиман през 1870-те твърдението, че цикълът за Троянската война в някаква степен е базиран на исторически конфликт от XII век пр.н.е., става правдоподобно.

История на археологическите проучвания

[редактиране | редактиране на кода]

През XVIII век французинът Льо Шевалие търси Троя по крайбрежието на Мраморно море, но бива подвеждан от противоречиви указания на местното население и не открива нищо. След него, през XIX век австриецът фон Хан оглежда хълма Хисарлък. Към същото предполагаемо място се насочва и американецът Франк Калверт, но няма възможност да финансира мащабни разкопки. След него търсене започва Хайнрих Шлиман, който се оказва ключова личност. Той няма необходимото образование и научните среди гледат с недоверие на неговите идеи, но разполага с достатъчно средства. Воден от амбицията си, той започва т.нар. дълбоки разкопки, разрушава горните пластове и открива дебели 3 метра крепостни стени, царски дворец и къщи с каменни основи – наслоение, което по-късно е наречено Троя II. Три години на разкопки кулминират в откриването на голямо съкровище близо до западната порта на Троя II.

След смъртта на Шлиман, германецът Дьорпфелд продължава разкопките в Троя. Според него основата на Омировия град е Троя VI.

След прекъсване, разкопките се подновяват след Първата световна война от археологът Блиджен, който разделя на полупластове осемте натрупвания. Според хронологията, която съставя, Троя II е погинала към 2300 г. пр.н.е., a Троя VI – в края на XIV в. пр.н.е. Според Блиджен Омировата Троя е по-късното селище Троя VIIa, погинало при пожар на границата на XIII в. пр.н.е. и XII век пр.н.е.

„Илиада“ като историческо сведение

[редактиране | редактиране на кода]
Илиада“ и „Одисея“ могат да служат като исторически извор за въоръженото с историческо знание око, което познава особеностите на епическото изображение. Според справедливото сравнение на един историк у Омир пластовете историческа истина не са разположени като наслоенията на разкопан град; те се омесени като в тесто, така че по-ранното и по-късното се оказват едно до друго.

Богданов, Б. Омировият епос.[1]

Откритите от археолозите сведения през годините подкрепят историчността на Омировия епос, но има и противоречия:

  • Разкопките, направени на хълма Хисарлъка, ни дават информация, че Троя наистина е съществувала.
  • Според Омир Илион е бил опожарен. Такива следи се откриват в Троя VIIa. Според учените обаче пожарът не е причинен от човешка ръка, а по-скоро е следствие от земетресение. Древният град се е намирал в силно сеизмична зона. Символното значение на Троянския кон го свързва с бог Посейдон, който според „Илиада“ е построил и стените на Троя[2]. Освен бог на моретата той е наричан и „земетръсец“. Древните елини свързват бога с коня, което кара някои изследователи да смятат, че троянският кон е само метафора, използвана от Омир, за да пресъздаде земетресението, което е вероятната причина за разрушението на Троянските стени.
  • В Микена е открит шлем, който точно отговаря на описанието в „Илиада“: „На главата си сложи кожен шлем, на който блестяха бели глигански зъби, ред след ред зашити здраво.“[2]
  • Според Омир, Троя е разположена на древния Хелеспонт, днес Дарданели[2]. Това място е средоточие на исторически събития: освен войната между ахейци и троянци, Александър Македонски пресича с армията си тези земи в един от походите си. Османската империя също завладява тези места и след спечелването им ги е бранила със зъби и нокти. По време на Първата световна война за пролива се води битка между Турция и Антантата. Причината толкова нации и през различни епохи да водят битки по тези места, е в ключовото местоположение. Многото търговци и постоянното движение през тези земи е стимулирало икономическото развитие на държавата, която ги е притежавала. Това вероятно е причина не толкова голямата по площ Троя да е в икономически разцвет и да е описвана като богата и мирна страна.
  • В проучванията и разкопките си на Троя VIIa, Блиджен открива много на брой питоси, големи делви за съхранение. Къщите в тази част били гъсто населени и разположени в централната част на крепостта, която е била и по-защитена. Това говори, че жителите по това време са търсили сигурност и са се запасявали с храна. Тези открития сочат, че вероятно градът е бил под обсада, както го описва Омир.
  • Ако се вярва на Омир, през XII в. пр. Хр. боят с колесници е бил нещо нормално за древните гърци. Според много историци обаче, колесници не са с използвали вече поне от един век. Обсадата, която е описана, трае девет години и половина, а според археолозите Троя е обсаждана за пет-шест години.
  • Цар Агамемнон и цар Резос са исторически личности, но първият е живял около 1200 пр. Хр., а вторият – през IX в. пр. Хр. Твърде е възможно песента (която в началото не е била записана, а само предавана устно) да е „донагласяна“ според времето, в което е живял всеки певец.
  1. Богданов, Б. Омировият епос. Изд. „Народна просвета“: София, 1976 (първо издание)
  2. а б в „Илиада“ от Омир