Ислям в Швеция
Към 2009 г. официално регистрираните последователи на исляма в Швеция, граждани и пребиваващи, са 106 327 други. Други източници посочват между 450 000 и 500 000 души, което представлява близо 5 % от цялото население на Швеция.[1]
От първото поколение мюсюлмани се смята, че 255 000 души са сунити, 5000 – шиити, не повече от 5000 са ахмадии, алевити и други, и 5000 новопомохамеданчени – предимно местни (или други) жени, които са се омъжили за мюсюлмански мъже.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите мюсюлмани, които приема Швеция, са фински татари, които емигрират от Финландия и Естония през 1940-те. Осезаемо започва да се забелязва с имиграцията от Близкия изток, започнала през 1970-те. Повечето мюсюлмани в Швеция са или имигранти, или наследници на имигранти. Мнозинството са от Близкия изток, в частност от Ирак и Иран. Пет от всеки шест иранци в Швеция считат себе си за светски, а не за мюсюлмани, и силно се противопоставят на ислямската република в Иран. Повечето иранци и иракчани са дошли като бежанци по времето на ирано-иракската война от 1980 г. до 1988 г. Втората по големина мюсюлманска общност е съставена от имигранти или бежанци от бивша Югославия, повечето от които са бошняци и наброяват 12 000 души. Съществува също така и значителна сомалийска общност, която наброява 40 165 души към 2011 г.
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Широкото определение за мюсюлманин в Швеция включва всеки, който: е роден в семейство на мюсюлмани, има мюсюлмански произход или носи традиционно мюсюлманско име, независимо от личните му убеждения.[2] При прилагането на това определение броят на мюсюлманите се оценява на между 300 000 и 350 000 към 2000 г., или около 3,5% от шведското население. Около 100 000 са второто поколение имигранти – родени деца в имигрантски семейства или имигрирали като деца. В Швеция регистрирането по лични убеждения е рядко срещано и дори противозаконно, ето защо могат да се включват само практикуващите мюсюлмани в мюсюлманска общност. Според Мюсюлманския съвет на Швеция броят на мюсюлманите е 106 327.[1]
Мюсюлманите в Швеция произхождат предимно от Иран, Босна и Херцеговина, Косово, Сомалия и Турция. Мюсюлманските бежанци от Сирия, Ирак, Сомалия, Еритрея и Афганистан са бързорастящи групи.
Места за поклонение
[редактиране | редактиране на кода]В Малмьо джамия има от 1984 г., в Упсала има от 1995 г., но повечето са построени след 2000 г.: в Стокхолм през 2000 г., в Умео през 2006 г. и във Фитя през 2007 г. Построяването на някои от най-големите джамии в Швеция е финансирано от Саудитска Арабия и Либия.[3]
Противоречия
[редактиране | редактиране на кода]От 2000 г. насам джамиите в Брандберген и Белевю (предградия съответно на Стокхолм и Гьотеборг) добиват известност като средища за проповед на радикален ислям и за набиране на терористи.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б International Religious Freedom Report by the U.S. Department of State. Bureau of Democracy, Human Rights, and Labor. October 2009
- ↑ Сандер (Sander) (1990). Стр. 16 – 17
- ↑ Westerlund, David, and Ingvar Svanberg. Islam Outside the Arab World. St. Martin's Press, 1999. // В превод заглавието е „Ислямът извън Арабския свят“. Автори са Дейвид Вестерланд и Ингвар Сванберг. Обем: 476 страници.
- ↑ Lisinski, Stefan. Säpo utreder medhjälp till terrorbrott. Dagens Nyheter, 11.11.2005. // Статията е на Щефан Лисински в либералния в. Dagens Nyheter. Заглавието в превод е „Шведската служба за сигурност разследва подпомагане на тероризъм“.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Islam in Sweden в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |